Атанас Липчев
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, изчистване от хвалебствия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Атанас Липчев | |
Роден | 6 февруари 1951 г. |
---|---|
Починал | 6 февруари 2010 г. (на 59 г.) Варна, България |
Националност | българин |
Активен период | 1986 – 2010 |
Жанр | роман, новела, разказ |
Тема | съвременна история на България |
Дебютни творби | „Вълча любов“, разкази, изд. „Български писател“, 1986 г. |
Съпруг | Даниела |
Деца | 2 дъщери и син |
Атанас Бойчев Липчев е български писател романист. Придобива популярност след издаването на романа му „Тихият бял Дунав“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Липчев е роден[1] на 6 февруари 1951 г. във Варна.
Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българска филология“. По разпределение попада на работа като учител в с. Старо Оряхово. По това време в местния и централния печат излизат първите му разкази. Особено важно значение в този период за него имат поощрението и помощта на поетите Владимир Левков и Валери Станков.
През 1981 г. започва работа като редактор във варненския Икономически университет. Това остава последната щатна длъжност, която заема през живота си. Причина за това са мълчаливите репресивни действия на властта, свързани с произхода му. (След 9 септември 1944 г. дядото на писателя лежи 2 години в затвора за несъгласието му с колективизацията на селското стопанство.)
През 1986 г. в издателство „Български писател“ излиза първата му книга – сборникът с разкази „Вълча любов“. Дотогава книгата е връщана 4 пъти от варненското издателство „Георги Бакалов“ под претекст, че съдържа дребнобуржоазни разкази, които „не утвърждават ценностите на социалистическия начин на живот“. Първоначалните отзиви за книгата са положителни, но впоследствие вестник „Литературен фронт“ излиза с унищожителна рецензия на критика Георги Цанков, която определя следващия период от живота на писателя.
След излизането на прословутия Указ № 56 от 1989 г. известно време кара такси и опитва късмета си в различни бизнес начинания: занимава се с ресторантьорство, открива магазин за конфекция. След няколко неуспеха в бизнеса се заема с професионален риболов. Връща се към писането през пролетта на 2003 г. и през следващата година издава първата чест на романа си „Тежки пари“.
Следва „Тихият бял Дунав“ – знаково произведение за лагерите край Белене. Книгата става причина отново да се заговори за писателя, а президентът Петър Стоянов ѝ прави представяне в парламента. Издава още 4 романа.
До края на живота си е председател на Сдружението на писателите във Варна. Носител на награда „Варна“ за 2010 г.[2]
Почива от масиран сърдечен удар навръх рождения си ден през 2010 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Вълча любов“, разкази, изд. „Български писател“, 1986 г.
- „Тежки пари“ (I част), роман, Университетско издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, ISBN 954-715-237-8, 2004 г.
- „Тихият бял Дунав“, роман, изд. „Книгата“ ISBN 954-9495-01-9, 2005 г.
- „Тежки пари“ (II част), роман, изд. „Фабер“, 2006 г., ISBN-10: 954-775-638-9; ISBN-13: 978-954-775-638-0
- „Фустанела“ роман, изд. „Фабер“, 2009 г., ISBN 978-954-400-062-2
- „Пътят към зимата“, роман, изд. „Ателие `89“, 2009 г., ISBN 978-954-9580-71-6
- „Mailer Daemon или Другият бряг на реката“, 2010 г., роман, изд. „Жанет 45“, ISBN 978-954-491-614-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Атанас Липчев в Литернет
- „Фустанела“, отзив на критика Борислав Гърдев в сайта „Литературен клуб“
- Атанас Липчев в „Литературан свят“
- Атанас Липчев: „Аз съм щастлив човек, независимо че все съм недоволен от нещо...“, анкета на Борислав Гърдев
- Петър Стоянов: Написаното от Атанас Липчев ще остави следа Архив на оригинала от 2010-02-11 в Wayback Machine.
- Атанас Липчев с номинация за награда „Варна“ посмъртно
- „За крадците и за хората“, отзив на критика Борислав Гърдев за романа „Крадци“ в сайта „Литературен клуб“
- Деян Енев, „Монитор“: Атанас Липчев издаде втора бандитска сага[неработеща препратка]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биографичните данни са приведени в съответствие с автобиографични бележки и писма до писателите Деян Енев и Петко Огойски от личния архив на автора.
- ↑ Атанас Липчев получи посмъртно награда „Варна“, в. „Черно море“[неработеща препратка]