Валери Станков
| Валери Станков | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ |
| Работил | журналист, редактор |
| Литература | |
| Жанрове | поезия, проза, есеистика, публицистика |
| Награди | „Гео Милев“ (2003) „Дамян Дамянов“ (2006) „Биньо Иванов“ (2007) „Иван Пейчев“ (2011) Славейкова награда (2011, 2 място) „Теодор Траянов“ (2012) Голямата награда „Варна“ за цялостно творчество (2018) |
Валери Станков е български поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност „Руска филология“).
Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика.
- „Огън на брега“ (1980),
- „Нощен хляб“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 44 с.
- „Сезонът на спасителя“. Повест. София: Профиздат, 1987, 126 с.
- „Морски кончета“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 40 с.
- „Плашило в града“ (1990),
- „Остави ме, любов“ (1992),
- „Деца на рая“. София: Пейо К. Яворов, 1992, 50 с.
- „Семейно легло“. Разкази и новели. Варна: Бряг-принт, 1992, 123 с.
- „Защото е есен“ (1994),
- „Библия за несретници“. Варна: Черноморие, 1997, 49 с.
- „Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998),
- „Влакът към зимата“. Варна: Колор принт, 1999 (2000), 64 с.
- „Соленият връх на бога“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001, 46 с.
- „Няма такава България“. Публицистика. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002, 98 с.
- „Челен удар“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003, 84 с.
- „Стихове от кашона“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004, 58 с.
- „Треньор на пеперуди“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005, 53 с.
- „Автопортрет със светкавици“. Варна: Книгата, 2006, 46 с.
- „Писателят като чудовище“. Роман. Варна: Книгата, 2006, 166 с.
- „Къща без икони“ (2008),
- „Усмирителна риза за ближния“. Варна: Книгата, 2008, 64 с.
- „Аз съм светлият мъж към безкрая“. Варна: Книгата, 2008, 72 с.
- „Обиск на пустините“. Варна: Книгата, 2010, 196 с.
- „Слалом между мълнии“. Варна: Книгата, 2010, 48 с.
- „Буквар за влюбени“. София: Захарий Стоянов, 2010, 368 с.
- „Аутопсия на зимните миражи“. Варна: Книгата, 2011, 78 с.
- „Дърво за бесене на поет“. Варна: Книгата, 2012, 68 с.
- „Делникът на един безделник“. Варна: Колор принт, 2013, 168 с.
- „Рецитал със стиснато гърло“, Варна: Колор принт, 2014, 188 с.
- „Вечерна проверка за ангели“, Варна: Колор принт, 2015
- „Анализ на залязващото слънце“, Варна: Колор принт, 2016
- „Черно на бяло“. Варна: Книгата, 2017
- „Дръж ми шапката, мила“, Варна: Колор принт, 2017
- „Прочит на огледалото“. Варна: Колор принт, 2018
- „Говорещият с камъни“. Варна: Колор принт, 2019 [1]
- „Хляб и сол“. Варна: Колор принт, 2020 [2]
- „Римувани светулки“, Варна: Колор принт, 2021
- „Нулев час по любов“, Варна: Колор принт, 2021
- "Детето на прочетените книги", Варна: Колор принт, 2022
- "Букварчето на дядо Валери", Варна: Колор принт, 2023
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:
- Награда на СБП за публицистика,
- Национална награда „Гео Милев“ (2003)[3],
- Национална награда „Дамян Дамянов“ (2006)[4],
- Първа награда от националния конкурс „Биньо Иванов“ (2007)[5],
- Национална Славейкова награда (Трявна) (2011, 2 място)[6],
- Национална награда „Иван Пейчев“ (2011)[7], [8]
- Национална награда „Теодор Траянов“ (Пазарджик) (2012)[9],
- Голямата награда „Варна“ (2018) за цялостно творчество. [10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Говорещият с камъни Валери Станков - БНР - Варна.
- ↑ Представят стихосбирката на Валери Станков „Хляб и сол“ - Oborishte.bg.
- ↑ Валери Станков, „Слово при получаване на националната награда „Гео Милев“ по време на Гео-Милеви дни 2003“ Архив на оригинала от 2014-04-08 в Wayback Machine., сайт на музея „Гео Милев“, Стара Загора
- ↑ „Заместник-кметът Офелия Кънева връчи първата награда на община Сливен за поезия на името на Дамян Дамянов на поета Валери Станков“, Пресцентър на Община Сливен, 17 май 2006
- ↑ „Първи национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил – 2007“ Архив на оригинала от 2014-04-08 в Wayback Machine., BGLog.net, 14 май 2007 г.
- ↑ Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 5 юни 2011.
- ↑ „Валери Станков с Националната литературна награда „Иван Пейчев“ за 2011“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16 декември 2011
- ↑ „Валери Станков с наградата „Иван Пейчев“, в. „Дума“, бр. 290, 19 декември 2011 г.
- ↑ „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“, електронен бюлетин Културни новини, 2 февруари 2012.
- ↑ Поетът Валери Станков стана носител на голямата Награда „Варна“ за 2018 г. - БНТ
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
