Атанас Кърджиев
| Атанас Кърджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Атанас Славейков Кърджиев е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1874 година в Лозенград, тогава в Османската империя, днес Къркларели, Турция.[1] Занимава се с бакалия и с търговия с едър и дребен добитък. В 1896 година влиза във ВМОРО покръстен от Павел Генадиев, учител в Лозенград. Търговията му позволява да обикаля всички села в Лозенградската околия и да разнася поща и организира революционните комитети,[1] помагайки на брат си Никола Кърджиев, който е е ръководител на околийския революционен комитет в Лозенград.[1][2] На 26 април 1903 година избухва Ракленската афера, при която са заловени повечето от оръжието на смъртните дружини в района. Никола Кърджиев напуска уж да събира добитък в Свободна България, а всъщност за да се срещне с Михаил Герджиков за инструкции. На 1 май къщата, дюкяна и хана на Кърджиеви са обискирани, а Атанас Кърджиев е арестуван, отведен в Лозенградския затвор. Кърджиев е мъчен и пребит почти до смърт, като му помага също арестувания Георги Попниколов от Карахадър. На 24 май е изпратен в Одринския затвор, където е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. На 2 август Кърджиев е изпратен в Цариградския затвор. На 16 ноември е върнат в Одрин, съден отново и получава същата присъда. Освободен е при общата амнистия на политическите затворници.[3]
Емигрира в Свободна България и се установява в Созопол. На 15 март 1943 година, като жител на Созопол, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 32.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 33.
