Атанасий Пароски
| Атанасий Пароски | |
| светец | |
|---|---|
| Роден | 1 януари 1722 г. |
| Починал | 24 юни 1813 г. |
| Почитан в | Православната църква |
| Празник | 24 юни |
Атанасий Пароски (на гръцки: Αθανάσιος ὁ Πάριος) е гръцки просветител, богослов, участник в движението на коливадите, почитан като светец от Православната църква. Паметта му се тачи на 24 юни.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанасий е роден в 1721 или 1722 година на остров Парос.[2][1] Основно образование получава в родното си място, а след това учи в Смирна, в евангелическото училище. След 6 години в Смирна Атанасий постъпва в Атонската академия. В 1757 – 1758 година е ръкоположен за дякон.[2][1]
В периода 1758 – 1762 година Атанасий е директор на гръцкото училище в Солун, където негов ученик е Атанасий Солунски.[3] От 1771 до 1777 година Атанасий Пароски оглавява Атонската академия. В същия период е ръкоположен за свещеник и взема активно участие в движението на коливадите, заради което е гонен и изгонен от Света гора.[2][1] Запазено е и писмо от Атанасий Пароски до ардамерския епископ Дионисий, който го обвинява за водач на светогорските бунтовници.[4]
Атанасий се завръща в Солун, където преподава до 1786 година. В 1781 година му е върнат свещеническият сан. След това оглавява философското училище на остров Хиос, където умира на 24 юни 1813 година. Под негово ръководство школата достига разцвета си.[2][1] Атанасий Пароски превежда на новогръцки Пространното житие на Свети Климент Охридски, издадено в 1774 година.[5]
Атанасий Пароски е автор на около 60 съчинения с учебен, агиографски, литературен, догматико-канонически и апологетически характер, а също ака на проповеди, писма, епиграми, учебници по граматика, риторика и други.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Βασιλάκης Μ. Α. ῾Ο ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος καὶ τὸ ἔργον του. Χίος, 1958; ̓Αρκάς Ν. Ε. ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος: (Παραδόσεων φροῦρος). ̓Αθῆναι, 1960;
- Δημαράς Κ. Θ. ̓Ανέκδοτα κείμενα ̓Αθανασίου τοῦ Παρίου // Ερανιστής. 1967. Τ. 5;
- Παπουλίδης Κ. Τό κίνημα τῶν Κολλυβάδων. ̓Αθῆναι, 1971;
- Καραμπέτσος Α. ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος. ̓Αθῆναι, 1974;
- Podskalsky. Griechische Theologie. S. 358-365.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ ὁ ΠΑΡΙΟΣ, ὅσιος (1722-24.6.1813), 24 ᾿Ιουνίου // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2011-08-12. Посетен на 31 юли 2017.
- ↑ а б в г д е Православная энциклопедия. Т. IV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2002. ISBN 5-89572-009-9. с. 67 - 68.
- ↑ Αθανάσιος ὁ Κουλακιώτης, νεομάρτυς († 8.9.1774) // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 21 май 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 18. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 25.
