Асцидии
Асцидии | ||||||||||||||
Златна морска асцидия (P. aurata) | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Blainville, 1824 | ||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||
Асцидии в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Асцидиите (Ascidiacea) са клас в подтип Tunicata, обединяващ както самостоятелни, така и колониални форми. По-голяма част от представителите водят прикрепен начин на живот във възрастно състояние, но има и свободноплаваши видове.[1] Асцидиите се характеризират с твърда външна туника изградена от полизахарида туницин, която в сравнение с тази при другите туникати е по-здрава.[2]
Познати са 2300 вида асцидии в три основни форми: единични асцидии, социални асцидии, които формират общности, като се свързва в основата си и съставни асцидии, които се състоят от много малки индивиди (всеки индивид се нарича зооид), образуващи колонии до няколко метра в диаметър.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Асцидиите се срещат по целия свят, обикновено в плитка вода със соленост над 25‰. Докато членовете на Thaliacea и Larvacea плуват свободно като планктон, повечето асцидии остават здраво прикрепени към субстрат, като скали и черупки.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Асцидиите се хранят, като поемат вода през устния си сифон. Водата влиза в устната кухина и фаринкса, преминава през покрити със слуз хрилни цепки (наричани също фаринксна стигмата) във водна камера, наречена атриум, след това излиза през предсърднен сифон.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]- Клас Асцидии
- Разред Enterogona
- Подразред Aplousobranchia
- Подразред Phlebobranchia
- Разред Pleurogona
- Подразред Stolidobranchia
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 27.
- ↑ Fedonkin, M. A. et al. A new metazoan from the Vendian of the White Sea, Russia, with possible affinities to the ascidians // Paleontological Journal 46 (1 – 11). springer.com, February 2012. DOI:10.1134/S0031030112010042. Посетен на 22 август 2020. (на английски)