Асен Пейков
| Асен Пейков | |
| български скулптор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 септември 1973 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Римска пластична школа |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | Андрей Николов |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | Статуя на Леонардо да Винчи на входа на международното летище в Рим |
| Семейство | |
| Деца | Рудолфо Пейков |
Асен Пейков е български и италиански скулптор, живял и работил дълги години в Италия. Статуята на Леонардо да Винчи на входа на международното летище в Рим е негово дело.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София през 1908 г. По-голям брат е на художника Илия Пейков. Семейството се мести в Севлиево през 1914 г. След смъртта на баща си през 1923 г. Асен Пейков се премества в Созопол, където за пръв път започва да се занимава със скулптура. Завършва Художествената академия в София със златен медал.
Като студент участва в конкурса за паметник пред Софийския университет на неговите първи дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви и получава втора награда. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в своето ателие на бул. „Цар Освободител“ в София. Няколко месеца след това напуска окончателно България.
След заминаването си от България Асен Пейков живее в Париж, Мадрид, Съединените щати, накрая се установява в Италия. През следващите години Пейков се превръща в една от водещите фигури на италианската скулптура. Ученик е на професор Андрей Николов и последовател на римската пластична школа. Създава над 1300 творби. В ателието си на улица „Маргута“ №54 в Рим прави потрети на много изтъкнати италиански интелектуалци, както и на редица световноизвестни личности.
Асен Пейков умира в Рим през 1973 г.
Има син, Рудолфо Пейков.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Сред многобройните произведения на Пейков най-известни са:
- статуята на Леонардо да Винчи на международното летище в Рим[1];
- бронзовата Минерва в университета в Бари;
- мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
- фигурата на Атлета в Чекиньола;
- бюстът на Папа Пий XII за конгресния център „Мондо Милиоре“ в Рим.
Автор е също на бронзовата роза – символ на „Премия симпатия“, една от най-престижните римски награди, учредена през 1967 г.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]През 2000 година посмъртно е обявен за „Почетен гражданин на Севлиево за столетието“[2].
По повод 100-годишнината от рождението на Асен Пейков на 27 юни 2008 г. в град Севлиево е открита художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“.
Малък площад (ларго) в Рим, намиращ се в близост до Колизеума, е наименуван на скулптора, както и улица в квартал „Изток“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Караколева, Дарина. Вижте кой е българинът, който извая Леонардо да Винчи // dariknews, 22 април 2016. Посетен на 1 август 2022.
- ↑ 100 години от рождението на Илия Пейков отбелязват днес, dariknews.bg, 5 май 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стела Стоева, „Асен Пейков и синът му Родолфо общували със София Лорен и Джорджо де Кирико“, в. „Сега“, 15 май 2008
- „Римска маркиза се отказва от титлата си заради българския скулптор Асен Пейков“, в. „24 часа“, 7 март 2013
- Диана Гласнова, „Асен Пейков, скулпторът, който не е заобикалял препятствията в живота си“ Архив на оригинала от 2016-07-01 в Wayback Machine., bugari-u-hrvatskoj.com, 16 септември 2013
- Йордан Луканов, „Квадрат 500“: Акцент на месеца – скулптура от Асен Пейков“ Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine., weekendclub.bg, 10 ноември 2015
- ((en)) „Secret Compartment in Leonardo da Vinci Statue“, atlasobscura.com
|
