Аркадий Поптомов
Аркадий Поптомов | |
български свещеник | |
Роден |
1873 г.
|
---|---|
Починал | 1944 г.
|
Аркадий Поптомов (Попоски от рода Лешовци) е български екзархийски свещеник до края на Първата световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Учи в Лешочкия манастир „Света Богородица“ и Бигорския манастир „Свети Йоан Кръстител“. След ръкополагането му за български свещеник енорията му обхваща селата – Вруток, Печково, Церово, Ново село и Горно Йеловце. След Първата световна война и закриването на българските епархии в Македония преминава към сръбската православна църква.
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
„ | Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от български свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.
От името на българското население в с. Върток (Вруток) Свещ. Аркадий.[1] |
“ |
Семеен регистър на българските екзархийски къщи в енорията свещеник Аркадий отбелязва, че под ведомство на Българската екзархия са 47 къщи, 72 венчила, 282 членове.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Аркадий поп Томов от с. Вруток, Гостиварско, Вардарска Македония – „Венчила в енорията на свещеник Аркадий поп Томов, Вруток, Гостиварска кааза, Скопска епархия, Скопски вилает“, Вруток, 1906 година // www.strumski.com. Посетен на 13.11.2021.