Направо към съдържанието

Арабски газопровод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арабски газопровод
Местоположение на газопровода.
Информация
СтранаЕгипет, Израел, Йордания, Сирия, Ливан, Турция
Маршрутюг-север
НачалоАриш (Египет)
ПрезАкаба, Аман, Ел Рехаб, Дейр Али, Дамаск, Банияс, Халеб
ДоХомс (Сирия), Триполи (Ливан), Килис (Турция)
Типприроден газ
Дължина1200 km
Капацитет10,3 милиарда кубически метра годишно

Арабският газопровод е газопровод в Близкия изток.

Предназначен е да доставя природен газ от Египет за Йордания, Сирия и Ливан. Има и газоподводна връзка за Израел. Цялата дължина на провода е около 1200 км, а цената му - около 1,2 милиарда щатски долара[1].

Към началото на 2012 г. газопроводът не е в експлоатация. Причина за това са 13 отделни атаки по захранващия участък на газопровода към Ариш, извършени от бедуини, протестиращи срещу икономическата изолация и дискриминация от страна на правителството в Кайро[2][3].

Изградени участъци

[редактиране | редактиране на кода]

Участък Ариш – Акаба

[редактиране | редактиране на кода]

Първата част на газопровода е от Ариш до гр. Акаба, Йордания. Разделен е на 3 сегмента. Първият е от Ариш до Таба с дължина 250 км. Вторият е подводна тръба от Таба до Акаба под Червено море с дължина 15 км. Третият е 1 км до газовата електроцентрала в Акаба. Газопроводът е завършен през лятото на 2003 г. с цена 220 милиона долара. Собственост е на Египетската газова компания „ГАСКО“. Капацитетът е малко над 10 милиарда кубични метра на година[4].

Участък Акаба – Ел Рехаб

[редактиране | редактиране на кода]

Вторият участък, пуснат през 2005 г., е с дължина 390 км. Газопроводът минава през столицата Аман и стига до градчето Ел Рехаб на 10 км от сирийската граница. Цената на този участък е 300 милиона долара.

Участък Ел Рехаб – Хомс

[редактиране | редактиране на кода]

Третият участък е с обща дължина от 320 км и е разделен на 2 сегмента. Първият е от Ел Рехаб до газовата електроцентрала в Дейр Али. Вторият минава през Дамаск до Хомс. Участъкът е завършен в началото на 2008 г. от „Стройтрансгаз“ - дъщерна фирма на „Газпром“. Капацитетът му е малко над 1 милиард кубични метра[5][6]. През 2009 г. газопроводът е удължен от Хомс до Банияс. Съществува проект за изграждане на подводна част от Банияс до Кипър.

Участък Хомс – Триполи

[редактиране | редактиране на кода]

Връзката Хомс – Триполи с дължина 32 км е пусната в края на 2009 г.[7]

Участък Ариш – Ашкелон

[редактиране | редактиране на кода]

Участъкът Ариш – Ашкелон свързва газопровода с Израел. Дължината му е около 100 км и е изцяло подводен. Въпреки че официално не е част от Арабския газопровод, тази връзка се разклонява от него. Влиза в експлоатация в началото на 2008 г. Цената му е от 180 до 550 милиона долара.

Първоначално Египет и Израел се договарят за доставката на 1,7 милиарда кубични метра газ за период от 30 години. По-късно количеството е увеличено на 2,1 милиарда. Към края на 2010 г. е постигната договореност за доставяне на още 2 милиарда кубични метра годишно. Така газопроводът осигурява половината от газовите нуждите на Израел. Капацитетът на газопровода е 9 милиона кубични метра.

През същата година активисти в Египет настояват за спиране доставките на газ за Израел заради договорените значително по-ниски цени от пазарните. Такава перспектива е отхвърлена от президента Мубарак. Исканията за спиране на доставките се засилват след революцията от 25 януари 2011 г. След няколко бомбени експлозии по тръбата доставките са спрени за отстраняване на повредите[8][9].

Планирани участъци

[редактиране | редактиране на кода]

Участък Халеб – Килис

[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Турция, Сирия, Йордания, Египет, Ливан и Румъния се договарят за продължаване на газопровода през Сирия до турската граница. От там е включването му в бъдещия газопровод „Набуко (газопровод)“ за доставяне на природен газ за Европа[10].

В началото на 2008 г. Турция и Сирия подписват договор за строителството на първия сегмент от връзката от Халеб до Килис с дължина 63 км.[11][12]

Същата година „Стойтрансгаз“ получaва договор за строителството на отсечката с цена 71 милиона долара. По-късно договорът е анулиран през 2009 г. и е предоговорен със срок отсечката да бъде завършена към края на 2011 г.[13]

Участък до Ирак

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2004 г. Египет, Сирия, Йордания и Ливан се съгласяват да свържат Арабския газопровод с Ирак, за да се позволи износът на иракски газ за Европа[14].

Експлозии през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 февруари 2011 г., по време на египетските вълнения, избухва взрив по газопровода в близост до Ариш. Това води до временно спиране на доставките за Израел и Йордания. Според националната телевизия извършителите са се възползвали от нестабилната ситуация. Според директора на египетската компания за природен газ експлозията е резултат от изтичане на газ[15][16].

На 27 април 2011 г. нова експлозия в района на Ариш отново спира доставките за Израел и Йордания. Според министъра на природните ресурси неизвестни саботьори са взривили контролна стая по тръбата.[17].

На 4 юли 2011 г. взрив на газопровод на Синайския полуостров отново спира доставките на газ за Израел и Йордания. Според официалните източници, въоръжени мъже са принудили охранaта на станцията да напусне и са заложили експлозив. Това е трето нападение срещу газопровода от свалянето на президента Мубарак.[18].

Нова експлозия, вечерта на 26 срещу 27 септември, нанася сериозни щети на газопровода на 50 км от границата с Израел. Тъй като подаването на газ е спряно още през юли, това не води до прекъсването на доставки за Израел. Според местните власти експлозията е дело на бедуински племена.[19]

Закриване на участък Ариш – Ашкелон

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. доставките за Израел са окончателно прекратени. Това е резултат от развалянето на двустранните отношения вследствие на свалянето на Хосни Мубарак. Според директора на египетската компания за природен газ „ЕГАЗ“ решението не е политическо, а икономическо, и спирането е следствие на това, че Израел е спрял плащанията в последните месеци. Такова е мнението и на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.[20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Lebanon minister in Syria to discuss the Arab Gas Pipeline // Ya Libnan, 23 февруари 2008. Посетен на 10 март 2008.
  2. ↑ Bar'el, Zvi. Economic distress, not ideological fervor, is behind Sinai's terror boom // Haaretz, 24 март 2012. Посетен на 25 март 2012.
  3. ↑ Elyan, Tamim. Insight: In Sinai, militant Islam flourishes - quietly // 1 април 2012. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на 1 април 2012.
  4. ↑ Natural Gas Pipeline (Al-Arish – Aqaba). Project fact sheet // The Arab Fund for Economic and Social Development. Архивиран от оригинала на 2008-04-05. Посетен на 12 август 2008.
  5. ↑ Syria Completes First Stage of Arab Gas Pipeline // Downstream Today, 18 февруари 2008. Посетен на 23 февруари 2008.
  6. ↑ Stroitransgaz wins tender to build the third part of Arab gas pipeline // The Canadian Trade Commissioner Service, November 2005. Архивиран от оригинала на 2006-08-10. Посетен на 14 януари 2008.
  7. ↑ Lebanon Receives Egypt Gas To Run Power Plant // Downstream Today, 20 октомври 2009. Посетен на 24 октомври 2009.
  8. ↑ Egypt's Dilemma After Israel Attacks // Business Insider, 19 август 2011. Посетен на 20 август 2011. Such groups, whose ability to operate in this area depends heavily on cooperation from local Bedouins, have been suspected of responsibility for attacks on police stations and patrols as well as most if not all of five recent successful attacks on the El Arish natural gas pipeline that runs from Egypt to Israel.
  9. ↑ Seventeen killed in Israel attacks // Jerusalem, Cairo, Financial Times, 18 август 2011. Посетен на 20 август 2011. In the past six months, suspected Islamist militants in the Sinai have blown up a pipeline carrying natural gas to Israel five times.
  10. ↑ Ministers agree to extend Arab gas pipeline to Turkey // Alexander's Gas & Oil Connections, 29 март 2006. Посетен на 5 октомври 2007.
  11. ↑ Syria to Buy Iranian Gas Via Turkey // Syria Times, BBC Monitoring. Downstream Today, 9 януари 2008. Посетен на 14 януари 2008.
  12. ↑ ."The Euro–Arab Mashreq Gas Market Project – Progress November 2007" , архив на оригинала, направено копие 2016-12-20 (PDF). Euro-Arab Mashreq Gas Co-operation Centre. Проверено 14 януари 2008.
  13. ↑ Russians Build Turkey-Syria Pipeline // Kommersant, 14 октомври 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 26 октомври 2008.
  14. ↑ Iraq Joins the Arab Gas Pipeline Project // Gulf Oil & Gas, 26 септември 2004. Посетен на 5 октомври 2007.
  15. ↑ Egypt TV reports explosion, fire at gas pipeline in northern Sinai Peninsula near Gaza Strip // Los Angeles Times, 5 февруари 2011. Посетен на 5 февруари 2011.[неработеща препратка]
  16. ↑ Gas Leak Explosion At Egypt-Israel Facility // 5 февруари 2011. Посетен на 5 февруари 2011.
  17. ↑ Gunmen attack Egyptian gas terminal // Financial Times, 27 април 2011. Посетен на 27 април 2011.
  18. ↑ Blast hits Egyptian gas pipeline // 4 юли 2011. Посетен на 4 юли 2011.
  19. ↑ 6th attack on Sinai gas pipeline // Globes, 27 септември 2011. Посетен на 27 септември 2011.
  20. ↑ Sanders, Edmund. Egypt-Israel natural gas deal revoked for economic reasons // Los Angeles Times. 23 април 2012.
     Портал „Енергетика“         Портал „Енергетика“          Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт“          Портал „Египет“         Портал „Египет“          Портал „Израел“         Портал „Израел“          Портал „Йордания“         Портал „Йордания“          Портал „Сирия“         Портал „Сирия“          Портал „Ливан“         Портал „Ливан“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арабски_газопровод&oldid=12004837“.