Апел на Привременното българско управление в Македония
| „Апел на Привременното българско управление в Македония“ | |
 Апелът на Привременното българско управление в Македония. | |
| Създаден | 10 ноември 1878 г. Пирин, Османска империя |
|---|---|
| Оригинален език | български |
| Жанр | политически памфлет |
Апелът на Привременното българско управление в Македония, издаден на 10 ноември 1878 година, е един от основните документи на Кресненско-Разложкото въстание, разкриващ причините и характера на бунта.[1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Апелът вероятно е дело на Привременната комисия, избрана на 30 октомври 1878 година от Софийския комитет „Единство“, след като той получил сведение за отстраняването на Адам Калмиков и Луис Войткевич от ръководството на въстанието. Комисията в състав Димитър Стателов от Лясковец и Пантелей Урумов и Андрей Георгов от Велес, била сформирана с цел „прекратяване на безпорядъка“. Дейността ѝ е твърде кратка – тя прекратява работата си след убийството на Стоян Карастоилов в края на ноември. В апела се казва, че Македония, оставена от Берлинския договор в Османската империя, „се нахожда в отчаяно положение“. Злодействата в областта се увеличават, като нито животът, нито имотът на българското население е сигурен. След което се отправя апел към свободните българи и всички славяни да се притекат на помощ на въстаналите, тъй като „враговете на нашето обединение неуситно действоват и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнеле главно внимание на нажата страна с цел да истребат в нея българския елемент“. Апелът завършва:
| „ | И така, братя, настана вече време и кога да покажеме себе си, че сме народ достоен за слобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона; настана време да докажеме на Европа, че да се разделява со църнило един цел народ - не е шега![2] | “ |
Апелът е публикуван в брой № 42 на вестник „Марица“ от 19 декември 1878 година.[3] Размножената от комитетите „Единство“ за разпространение сред македонските българи версия пристига в Солун с параход от Дедеагач в средата на януари 1879 година. Заедно с него е размножен и позивът „Какво трябва да се прави?“, предназначен да повлияе поведението на народните представители в предстоящото Учредително събрание, които следвало да стоят твърдо на позициите на народното единство във връзка с общите цели на българите от всички области – Княжеството, Източна Румелия и Македония.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 28.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 353.
- ↑ Вестник „Марица“ // 19 декември 1878. с. 4.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. София, Издателство на БАН, 1979. с. 98. Посетен на 8 декември 2014.
