Ануар Садат
| Ануар Садат محمد أنور السادات | |
| египетски политик | |
 | |
| Роден |
25 декември 1918 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1981 г.
|
| Погребан | Египет |
| Религия | сунитски ислям |
| Учил в | Египетска военна академия |
| Политика | |
| Партия | Национална демокрическа партия (1977 – 1981) Арабски социалистически съюз (1962 – 1977) |
| Отличия |  Нобелова (1978).svg){kind=small}   |
| 3-ти президент на Египет | |
| 5 октомври 1970 – 6 октомври 1981 | |
| Семейство | |
| Деца | 7 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.anwarsadat.org |
| Ануар Садат в Общомедия | |
Мохамед Ануар Садат (на арабски: محمد أنور السادات) е египетски политик, президент на Египет от 1970 до убийството му през 1981 г. Бивш офицер, маршал.
През 1978 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с израелския лидер Менахем Бегин, заради сключеното между тях Кемпдейвидско споразумение, първият мирен договор между Израел и арабска страна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Садат е роден през 1918 г. в бедно семейство с 13 деца в Мит Абу Кум, село в делтата на Нил. Баща му е египтянин, а майка му е от Судан. През 1938 г. завършва Кралската военна академия в Кайро, след което е изпратен на служба в Судан. Там се запознава с Гамал Абдел Насър и, заедно с други младши офицери, е сред основателите на Движение на свободните офицери, поставящо си за цел премахването на корумпираното монархическо управление и освобождаването на Египет от британското влияние.
По време на Втората световна война Садат е изпратен в затвора от британците, заради опитите му да получи помощ от Оста за прогонването на британските части от страната. Заедно с останалите участници в Движението на свободните офицери той участва в преврата от 1952 г., довел до свалянето на крал Фарук I, като неговата задача е да завземе радиостанциите и да обяви новината за преврата.
През 1954 г. Ануар Садат е назначен за държавен министър, от 1960 до 1968 г. е председател на Народното събрание, а през 1964 – 1966 и 1969 – 1970 г. е вицепрезидент. През този период той е сред най-лоялните поддръжници на президента Насър.
След смъртта на Насър през 1970 г. Ануар Садат става президент, първоначално като компромисна фигура за различните групи в управляващия Арабски социалистически съюз. В началото на 1971 г. той обявява Поправителна революция и прочиства от управлението повечето лидери от времето на Насър, като си осигурява пълен контрол над властта.
Стремейки се да засили позициите си в преговорите за евентуален мирен договор с Израел, Садат изгонва от страната намиращите се там няколко хиляди съветски военни съветници и се опитва да реорганизира армията, която се намира в криза след поражението в Шестдневната война. През 1973 г., съвместно със сирийския лидер Хафез Асад, Ануар Садат започва Войната от Йом Кипур. Въпреки първоначалните успехи на съюзниците, Израел постига обрат и две седмици след началото на войната войските на генерал Ариел Шарон пресичат Суецкия канал и обкръжават египетската Трета армия. След споразумение между Съединените щати и Съветския съюз Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема резолюция за незабавно спиране на огъня.[1]
На 19 ноември 1977 г. Ануар Садат става първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел. Той се среща с министър-председателя Менахем Бегин и говори пред Кнесета в Йерусалим. През 1978 г., с посредничеството на американския президент Джими Картър, е сключено Кемпдейвидското споразумение, за което Садат и Бегин получават Нобелова награда за мир.
Споразумението предизвиква отрицателни реакции в арабския свят, където то се разглежда като предателство на каузата за унищожаване на Израел от страна на най-голямата арабска държава. През 1979 г. Египет е отстранен от Арабската лига, която премества седалището си от Кайро в Тунис, като страната е отново приета в организацията едва през 1989 г.
Последните години от управлението на Ануар Садат са свързани със засилваща се опозиция, най-вече от страна на ислямистки групи, и опити на режима да се задържи на власт със силови мерки. През 1977 г. правителството прави опит да либерализира пазара на храни, но след бунтове в големите градове отменя тази мярка.[2][3] През септември 1981 са арестувани около 1600 души от различни кръгове – комунисти, насъристи, феминистки, ислямисти, хомосексуални, коптски духовници, университетски професори и други.
Месец по-късно, на 6 октомври 1981 г., Ануар Садат е застрелян, докато приема военен парад в Кайро. Убийството е организирано от военни, членуващи в организацията Египетски ислямски джихад.
През 1984 г. американският президент Роналд Рейгън награждава посмъртно Садат с най-високото държавно отличие „Орден на мира“ Presidential medal of freedom.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ lcweb2.loc.gov
- ↑ Roy, Failure of Political Islam, Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1994, p.56
- ↑ Weaver, Weaver, Mary Ann, Portrait of Egypt, Farrar, Straus and Giroux, 1999, p.25
| Гамал Абдел Насър | → | президент на Египет (5 октомври 1970 – 6 октомври 1981) | → | Суфи Абу Талиб (и.д.) |
| Азиз Седки | → | министър-председател на Египет (26 март 1973 – 25 септември 1974) | → | Абделазиз Мухамад Хеджази |
| Мустафа Халил | → | министър-председател на Египет (15 май 1980 – 6 октомври 1981) | → | Хосни Мубарак |
| |||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||