Антони Пьотровски

Антони Пьотровски Antoni Piotrowski
полски художник
Автопортрет от 1893 г.
Рождено име	Antoni Adam Piotrowski
Роден	7 септември 1853 г. Нетулиско, Руска империя (днес Полша)
Починал	12 декември 1924 г. Варшава, Полша
Националност	поляк
Стил	късен романтизъм, позитивизъм, символизъм
Академия	Краковска художествена академия
Учители	Войчех Герсон, Вилхелм Линденшмит, Ян Матейко
Направление	живопис
Известни творби	Баташкото клане
Антони Пьотровски в Общомедия

Анто̀ни А̀дам Пьотро̀вски, среща се и вариант Пиотровски (на полски: Antoni Adam Piotrowski) е полски художник, живописец и илюстратор, повлиян от реализма и романтизма.

Биография

Пьотровски е роден в село Нетулиско, Куновска епархия (тогава в Руската империя) през 1853 година. Баща му се занимава с валцоване на желязо. От 1869 година Пьотровски учи живопис при професор Войчех Герсон. От 1875 до 1877 година учи при професор Вилхелм Линденшмит в Мюнхен, а от 1877 до 1879 г. – при Ян Матейко в Краковската художествена академия.

През 1879 година Антони Пьотровски пристига в новоосвободена България като кореспондент на английските списания „График“ (The Graphic) и „Илюстрейтид Лондон Нюз“ и на френските „Илюстрасион“ (Illustration) и „Монд Илюстре“. Заминава за Париж, за да се върне в България през 1885 година.

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. За проявена храброст в сраженията е награден с Орден „За храброст“. Пьотровски рисува Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот – общо 9 платна, закупени от българската държава и съхранявани днес в Националния военноисторически музей. Пьотровски публикува графики от войната в различни западноевропейски илюстровани издания.

Художникът рисува и портрети на българските князе Александър I Батенберг и Фердинанд I, като вторият го награждава с Орден „За гражданска заслуга“.

През 1889 година Пьотровски отново идва в България, отива в Батак и рисува епичното си платно „Баташкото клане“. Картината печели награда на Пловдивското изложение през 1892 година. Понастоящем платното е в Националната художествена галерия в София.

В 1900 година се връща в Полша и се установява във Варшава. През 1905 година заминава като военен кореспондент в Манджурия. Умира във Варшава през 1924 година.

Галерия

• 
  „Среща на пътеката“, 1896
• 
  „Бездомност“, 1896
• 
  „Въстанически патрул. 1863“
• 
  „Пролет“, 1902

Външни препратки

• Леонора Ангелова, Антони Пьотровски – Свидетел и хроникьор на княжеското време, сп. Европа, бр. 5, 2002