Беседа:Антони Пьотровски

Име

Пьотровски?--Мико Ставрев 16:53, 19 май 2007 (UTC)

Среща и по двата начина, затова пренасочих Пьотровски към Пиотровски.--Simin 09:24, 1 юни 2007 (UTC)

По правилата за транскрипции в случая "IO" след съгласна се предава като наше "ЬО". Посочено е в У:Н6, раздела за Полша чл.50 (5). В "Енциклопедия България", том.5, БАН е посочен с правилното Пьотровски. Предлагам Пиотровски да се посочи в началото на статията като вариант, който се среща (за сега само в "Гугъл"). (Прон 09:35, 1 юни 2007 (UTC)--)

Аз съм съгласен - правописът е такъв (Пьотър е пример) и източникът е сериозен.--Мико Ставрев 09:38, 1 юни 2007 (UTC)

И е по-близко е до истинското произношение.(Прон 09:41, 1 юни 2007 (UTC)--)

И аз съм съгласен. Като Пьотровски го е отбелязал и един от първите му изследователи в България Димитър Г. Димитров: Антони Пьотровски - Автобиографията и творчеството му, свързани с България, Проблеми на изкуството, С. 1976, 2, стр.59-63, Сръбско-българската войнае в творчеството на Антони Пьотровски, Военно-исторически сборник, 3/1986--Simin 09:46, 1 юни 2007 (UTC)

• Има ли „правила за изписване“, освен за географски имена? Ужасно некоректно е да правим „възродителен процес“ и то — посмъртно.
  • Results 71 - 75 of 75 Bulgarian pages for Антони Пиотровски.
  • Results 21 - 24 of 24 Bulgarian pages for Антони Пьотровски.
• Над 3:1. --Ролерчо 10:07, 1 юни 2007 (UTC)

Цитирани са Енциклопедия България и монография, посветена специално на обекта - 2:0.--Мико Ставрев 10:08, 1 юни 2007 (UTC)

• ПАК: Има ли „правила за изписване“, освен за географски имена? --Ролерчо 10:17, 1 юни 2007 (UTC)

Има. Добре разработени са в правописния речник. Точният цитат е: "Пред краесловни л и р, стоящи в чуждите езици след съгласна, се пише ь: Пьотър (руски Петр, полски Piotr)..." Това е друго правило, но примерът е този. Нашето правило е: "Меките съгласни, свойсвтени на чудие собствени имена, се предават а български с я пред а, ю пред у, ь пред о...--Мико Ставрев 10:24, 1 юни 2007 (UTC)

Аз, като спотрист, не разбитам никак от праупис. Ама съм чул от един братчед завършил ПУЦ, че у нас вече няма официялно оторизирана институция да издава правописен речник с нормативна сила. Имало е — БАН, ама през това хилядолетие, тихомълком е снето правото. А друг не е посочен, на което по света се казва "Българска работа". Вероятно от тогава още са подготвяли БАН за шиткане, но това е друга тема. И в биснеса с доста скъпите "правописни речници" се подвизават БАН и СУ. Та, кой речник точно, издание, автор? --Ролерчо 10:41, 1 юни 2007 (UTC)

"Гугъл" не е престижен източник. Там пишат всякакви хора. А правилата за транскрипции на имена и географски обекти са едни и същи. (Прон 10:19, 1 юни 2007 (UTC)--)

Настоятелно те моля да да ни кажеш къде е тази разпоредба, че „правилата за транскрипции на имена и географски обекти са едни и същи.“ Аз не я знам, а бих искал, за да мога да я спазвам. За гугъл не съм те питал нищо, аз си знам. --Ролерчо 10:24, 1 юни 2007 (UTC)

Виж по-горе (КР).--Мико Ставрев 10:26, 1 юни 2007 (UTC)

1. Не беше за тебе въпроса. 2. Видях, отговор няма. Има 2 възможни отговора: там и там е разпоредбата, че „правилата за транскрипции на имена и географски обекти са едни и същи.“ или: Няма такава, има си отделни правила, едикъдеси са. Благодаря. От тебе поне очакваш да правиш разлика между общо и частно.--Ролерчо 10:41, 1 юни 2007 (UTC)

През декември 1996 - януари 1997 година в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София беше организирана изложба на Антони Пьотровски. Разполагам с брошурата на изложбата. Навсякъде е Пьотровски. Като се има предвид, че сред организаторите са и Полския институт в София и Министирстерството на културата и изкуството на Република Полша (заедно с Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив), едва ли някой се е почувствал като жертва на "възродителен процес". Предполагам, че установената досега българска транскрипция е "Пьотровски", а шумът около баташката картина през последните два месеца е увеличил употребата на "Пиотровски".--Simin 10:28, 1 юни 2007 (UTC)

Нещо като наредба за имената и географските обекти е имало някъде около 70-те години на 20-ти век, но не мога точно да я цитирам. В случая за Полша Сенкевич и Келце го доказват, едното е име, а другото е географски обект. По-горе Мико цитира правописния речник. (Прон 10:39, 1 юни 2007 (UTC)--)

Не съм те питал това, не четеш! Повтарям: къде е тази разпоредба, че „правилата за транскрипции на имена и географски обекти са едни и същи.“ Има ли такова нещо въобще - да или не? Не те ли лови срам вече, толкоз прост въпрос да ти го задавам няколко пъти? --Ролерчо 10:42, 1 юни 2007 (UTC)

По-горе Мико цитира правописния речник. (Прон 11:01, 1 юни 2007 (UTC)--)

Ти, Потребител:Прон, поддържаш ли си твърдението, че: „правилата за транскрипции на имена и географски обекти са едни и същи.“ Или се отказваш от него? Аз със Мико ще се разбера, не ни бери грижа.--Ролерчо 11:03, 1 юни 2007 (UTC)

Разбира се, че го поддържам. Служебната ми работа е свързана точно с тези неща. Едно елементарно сравнение между думите Келце и Сенкевич го доказва. (Прон 11:08, 1 юни 2007 (UTC)--)

Вие да не пишете двама от една сметка? Това е с твоя подпис, отпреди 3 минути само, точно обратното се твърди: Правилата за географски обекти са в У:Н6, а за имена на хора в "Правописен речник на българския език". Примери: Мечислав (Mieczyslaw), Пьотър (Piotr) от речника, а в УН6 примери колкото искаш. Прон 11:06, 1 юни 2007 (UTC)--) --Ролерчо 11:37, 1 юни 2007 (UTC)