Антоний Тодоров

Антоний Тодоров
български политолог
Роден	10 декември 1957 г. София, Народна република България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство
Научна дейност
Област	Политология
Работил в	Нов български университет
Публикации	Модерната политическа мисъл (2001) Политическият живот в България 1990-2005 (2005) Граждани, партии, избори. България 1879-2009 (2010)

Антоний Тодоров Тодоров е български политолог, професор в Нов български университет.

Биография

Аннтоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София.

Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия (1971-1976) и международни отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (1978 – 1983). Кандидат на историческите науки (1988) с дисертация на тема „Външнополитическата ориентация на Френската комунистическа партия (1972 – 1984)“. Доктор на политическите науки (2009) с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“.

Аспирант (1984 – 1988), научно-технически сътрудник (1983-1984) и научен сътрудник в Института за социална история в София (1989 – 1990).

Член-учредител и програмен директор (Програма „Български политически живот“) в Центъра за изследване на демокрацията (1990-1992). Редактор във в. „Култура“ (1992 – 1994). Главен редактор на списание „Български наблюдател“ (1994-1995). Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание (1995 – 1997). Директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ и старши изследовател в ББСС „Галъп-интернешънъл“ (1997-1999).

Главен асистент (по политически науки и международни отношения) (1990 – 1999), извънредент доцент (1999 – 2002), редовен доцент (2002 – 2012) и професор по политология в Нов български университет (2012).

Директор на Франкофонската програма по политически науки в НБУ (1999–). Ръководител на Департамента по политически науки (2001 – 2003). Декан на Магистърски факултет (2003 – 2005). Зам.-ректор по международната дейност (2005 – 2007).

Гост професор в Бургундския университет в Дижон (2002 и 2007), Югоизточноевропейския университет в Тетово, Република Македония (2008) и Свободния брюкселски университет в Брюксел (2008, 2010 – 2012).

Член на Българската хелзинкска гражданска асамблея (1990–), на Обществения институт за социални и екологични изследвания (1992-), на асоциация ACCESS в София (1991–), на фондация МАРКОМ (1996–), на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2005-)

Член на управителните съвети на Асоциацията на франкофоните в социалните науки в София (1993–), на Фондация „Манфред Вьорнер“ (1997–), на Фондация „Развитие на гражданското общество“ (1998 – 2000), на AISLF (Международна асоциация на социолозите-франкофони) (2004 – 2008).

Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки (2002 – 2012).

Сътрудник на Groupe d’analyse socio-politique des pays d’Europe centrale et orientale (GASPPECO)р Université libre de Btuxelles. Член на Europe and the Balkans International Network – University of Bologna Архив на оригинала от 2012-10-09 в Wayback Machine..

Съветник на президента на България Георги Първанов по въпросите на политическите послания (2007-2012).

Антоний Тодоров е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.

Библиография

Книги

• The Role of the Parties in Accession to European Union. Sofia, Center for the Study of Democracy, 1999.
• Антикорупция. Учебно помагало. (съавторство и обща редакция). Коалиция 2000 и Център за изследване на демокрацията. София, 2000.
• Модерната политическа мисъл. София, 2001.
• Политическият живот в България 1990-2005. София, Изток-Запад, 2005.
• Où en est la droite? La Bulgarie. Fondapol, 2010, 32 p.
• Граждани, партии, избори. България 1879-2009. София, Изток-Запад, 2010.
• Българската политическа култура и гражданско участие. Фондация „Фридрих Еберт“, Бюро България. София, 2011.
• Елементи на политиката. София, Изд. на НБУ, 2012.

Глави в колективни книги

• „Структурните промени и Френската комунистическа партия“. – В: Комунистическите партии в Западна Европа и социално-структурните изменения в сферата на наемния труд. С., ИИБКП, 1986, с. 114-143. (в съавторство с Евгений Дайнов)
• L’Allemagne vue d’ailleurs (sous la direction de Michel Korinman). В съавторство. Paris, Balland, 1992.
• Махалото на Дарендорф. Ляво и дясно в българската политическа култура. (в съавторство). Издание на фондация „Фридрих Науман“, С., 1994. (Ляво-дясно в масовото съзнание)
• „The Bulgarian Political Parties and NATO“. – In: Bulgaria and NATO: The Debate at Five to Twelve (ed. Andrey Ivanov). Sofia, 1997.
• Българските избори 1990-1996. Резултати. Анализи. Тенденции. (в съавторство с Боряна Димитрова, Васил Цанов, Димитър Димитров, Иван Кръстев, Камен Иванов). С., 1997.
• България и Европейският съюз. Институционална инфраструктура. София, Център за изследване на демокрацията, София, 1998 (в съавторство „Демократичен процес и демократични институции, правова държава, права на човека и защита на малцинствата“).
• Elections in Central and Eastern Europe: the First Wave. (Hans-Fieter Klingemann and al.) Co-author (Electoral Studies in Bulgaria). Berlin, Sigma ed., 2000.
• Le Siècle des communismes. (sous la direction de M.Dreyfus et al.) В съавторство. Les Editions de l’atelier, Paris, 2000.
• „Clivages (post)communistes“. – In: Krasteva A., A.Todorov (éd.) Conflits, copnfiance, démocratie. Sofia, NUB, 2004.
• „La politique anti-institutionnelle“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la dir. de) La mondialisation et les nouvelle limites du politique. Sofia, Éditions EON2000, 2004.
• „Посткомунистически Кливиджи“. – В: Кръстева А., А. Тодоров (съст.) Конфликти, доверие, демокрация. София, НБУ, 2005.
• Raychev A., A. Todorov. „Bulgaria: democratic orientation in support of civil society“. – In: Klingemann H.-D., Fuchs D., Zelionka J. (eds.) Democracy and Political Culture in Eastern Europe. Routledge 2006; pp.336-355.
• „Bulgarie et Roumanie: deux communismes nationaux“. – In: Krasteva A., A.Todorov (sous la réd. de) Bulgarie et Roumanie: modernisation, démocratisation, européisation. Sofia, NUB 2006
• Мениджмънт и комуникация в политиката. (съавторство). Добрин Канев (съст.) София, Фондация „Фридрих Еберт“.
• „Пазар или демокрация, дясно или ляво“. – В: Политическата мисъл на ХХ век – поуки за България. Материали от научната конференция на катедра „Политология“ на Университета за национално и световно стопанство. София, Авангард Прима, 2006; с.56-64.
• „The Evolution of the Post-Communist Bulgarian Party System“. – In: Getova M., Uste A. N. (Eds.) The Impact of European Union: Case of Bulgaria, Case of Turkey. Sofia, New Bulgarian University Press, Dokuz Eylül University, 2007. (115-131).
• „Tolérance politique versus tolérance morale“. – In: Charles S. (sous la dir. de) Repenser la tolérance en contexte multipolaire. Histoire, raisons, enjeux, limites. Sofia, East-West Publishers, 2007, pp. 245-259.
• „La Bulgarie“ (chap.4). – In: De Waele J.-M., Magnette P. Les démocraties européennes. Armand Colin, Paris, 2008. pp. 69-86.
• „Le rite démocratique des élections: démocratie versus élections“. In: Les autres lieux du politique, sous la dir. de Benoît Caritey et Serge Wolikow, Territoires contemporains, nouvelle série – 1 – mis en ligne le 26 juin 2008.
• „Discontinuités de la mémoire générationnelle: Diverses images du communisme“. – In: Jewsewicki B. Nimis E. Expériences et mémoire. Partager en français la diversité du monde. L’Harmattan, 2008
• „Les agrariens bulgares: entre le rural et l’urbain“. – In: De Waele J.-M., Seiler D.-L., Les partis agrariens et paysans en Europe. Éditions de l’université de Bruxelles, 2008, p.85-102.
• Между Париж и Прага. В: 1968. София, НБУ, Сиела, 2009.
• Проданов В., Тодоров, А., Аврамов Й., Иванова В. Българският парламент и преходът. София, Ciela 2009 (четвърта глава, част 1, 3, 4, 5, 6, пета глава, част 1, 2, 4, 5, 6, заключение).
• „La Bulgarie: de la candidature au partenariat“. – In: Franck Ch. (ed.) Neuf parmi Vingt-Sept. Politique européenne des États membres de taille moyenne. Académie diplomatique de Vienne. Favorita papers 02/2008, pp.35-42.
• „Y a-t-il démocratie sans participation“. – In: Krasteva A., Todorov A. (eds). Engagement citoyen. Nouvelle université bulgare, pp, 16-27.
• „Членуването в партиите след 1989 г.“. – В: Любенов М. (ред.) Българската политология пред предизвикателствата на времето. Сборник в чест на 60-а годишнина на проф. Георги Карасимеонов. София, 2010, с. 137-150.
• „Да членуваш в партия, да бъдеш лидер“. – В: Кръстева А. (ред.) Българският политик. Щрихи към портрета. София, НБУ, 2010. с. 57-70.
• „Bulgaria“. – In: Dieter Nohlen and Philip Stover, eds. Elections in Europe: A Data Handbook. Nomos. P. 351-398.
• „Защо 89-а не протече като 68-а?“. – В: Дойнов Пл. (съст.) 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. София, Сиела. С. 87-105
• „Être francophone bulgare“. – In: Parcours Interculturels. Être et devenir est paru (coordination: Maia More)l. Éditions Peisaj, Côte Saint Luc, Canada, ISBN 978-2-9811987-0-9). PP 241-251.
• „Dans les PECO: Les pays francophones de l’Europe centrale et orientale: d’une transition postcommuniste à une consolidation européenne“. – In: Démocratie et élections dans l’espace francophone. Prévention des crises et promotion de la paix. Volume II. Edité par Jean-Pierre Vettovaglia (Prés.), Jean du Bois de Gaudusson, Albert Bourgi, Christine Desouches, Joseph Maïla, Hugo Sada et André Salifoupp. Éditions Bruylant. 151-156.
• „Избирателите на БСП“. – В: Канева, Лиляна; Максим Мизов, Евгений Кандиларов (съст. и ред.) Изследвания по история на социализма в България. Преходът. Том 3. София, Фондация „Фридрих Еберт“ и Център за исторически и политологически изследвания, 2011. Сс.288-337.
• „Bulgarie“. – In: Reynié D. Les droites en Europe. Fondapol / PUF 2012, pp. 113-147.

Външни препратки

• От и за Антоний Тодоров в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения от и за Антоний Тодоров в библиотеки (WorldCat Catalog)
• Научна литература, свързана с Антоний Тодоров, в Google Наука
• Блог на професор Антоний Тодоров

Статии

• „Институционално-културен комплекс или за връзката между политически институции и културна среда“, сп. „Политически изследвания“, бр. 1-2, 2009, с. 17-36.
• „Капитализъм и демокрация“, Портал за култура, изкуство и общество, 30 март 2013 г.
• „Как да говорим за днешна Македония?“, в. „Култура“, бр. 4 (2531), 30 януари 2009 г.
• „Из „Модерната политическа мисъл“, в. „Литературен вестник“, бр. 26, 4 юли 2001 г.

Интервюта

• „Антоний Тодоров: Всички сме отговорни“, интервю на Морис Фадел, в. „Литературен вестник“, бр. 26, 4 юли 2001 г.
• „Антоний Тодоров: Чувалът с възможни политически грешки е огромен“ Архив на оригинала от 2012-11-02 в Wayback Machine., интервю на Лилия Гюрова, в. „Новинар“, 3 септември 2012 г.
• „Антоний Тодоров: Неофашистката партия „Златна зора“ е опасна за Гърция“ Архив на оригинала от 2012-05-23 в Wayback Machine., интервю на Фани Чоджумова, в. „Новинар“, 8 май 2012 г.
• „Антоний Тодоров: Национализмът, съчетан със социална демагогия, ражда фашизъм“, интервю на Галя Горанова, в. „Сега“, бр. 4660 (83), 8 април 2013 г.
• „Антоний Тодоров: Сметките за ток бяха само запалката“, интервю на Светла Василева, в. „Дума“, бр. 60, 13 март 2013 г.
• „Антоний Тодоров: От кризата ще загубят всички участници“, интервю на Евгений Еков, в. „Монитор“, 15 май 2007 г.

Видео

• „Антоний Тодоров“, YouTube, публикувано от Портал за култура, изкуство и общество на 11 октомври 2012 г.
• „Антоний Тодоров“, YouTube, публикувано от Портал за култура, изкуство и общество на 29 март 2013 г.
• „Реч на Антоний Тодоров от проведения на 16 март 2012 г. в София café-débat за паметта на комунизма, по идея на н.пр. Филип Отие - посланик на Френската република в България“, YouTube, публикувано на 1 април 2012 г.
• „Антоний Тодоров за политическата народопсихология“, БНТ, Панорама, 9 април 2010 г.