Антигон II Мататия

Антигон II Мататия
цар на Юдея
Antigonos Mattatias
Роден	около 80 г. пр.н.е.
Починал	37 г. пр.н.е. Антиохия, Римска република
Погребан	Йерусалим, Израел
Семейство
Род	Хасмонеи
Баща	Аристобул II
Антигон II Мататия в Общомедия

Антигон II Мататия (на иврит: מתתיהו אנטיגונוס השני Matīṯyāhū; на гръцки: Αντίγονος Antígonos; на латински: Antigonos Mattatias; † 37 пр.н.е. в Антиохия) е последният цар на Юдея от династията на Хасмонеите (40 – 37 пр.н.е.) през средата на 2 век пр.н.е.

Той е вторият син на Аристобул II (* ок. 100 пр.н.е.; † 49 пр.н.е. в Рим), който е отровен по заповед на Помпей в Рим. По-големият му брат Александер е осъден през 49 пр.н.е. по нареждане също на Помпей в Антиохия и обезглавен.

Римляните помагат на първосвещеника и крал Йоан Хиркан II († 30 пр.н.е.), брат на баща му. Антигон II Мататия продължава политиката на баща си и по-големия си брат.

През зимата 41/40 пр.н.е. партите с трон-принц Пакор I и помоща на римския генерал и републиканец Квинт Лабиен нахлуват в Сирия и Мала Азия и накрая завладяват също Юдея и Йерусалим. С тяхна помощ Антигон побеждава чичо си Хиркан и тетрахите Ирод и Фасаел. Антигон Мататия се обявява сам за цар и първосвещеник и сече монети в Йерусалим.

Антигон II Мататия нарежда да се отрежат ушите на чичо му Йоан Хиркан II, който е депортиран от партите в Месопотамия, за да не може да бъде повече първосвещеник. Фасаел се самоубива в плена си, Ирод бяга с фамилята си от Йерусалим в крепостта Масада.

Тетрарх Ирод продължава борбата против Антигон II Мататия. През 39 пр.н.е. той се връща обратно от Рим и с наемници и римляните продължава борбата. С помоща на щатхалтера на Сирия и Киликия Гай Созий той завладява Йерусалим през пролетта на 37 пр.н.е.

Антигон Мататия трябва да се предаде и моли за милост. Римският генерал Гай Созий обаче го закарва в Антиохия на река Оронт. Там по заповед на Марк Антоний е екзекутиран с брадва през есентта на 37 пр.н.е.

Литература

• Ulrich Wilcken: Antigonos 9. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2419 f.
• Linda-Marie Günther: Herodes der Große. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 3-534-15420-7.
• Gerhard Prause: Herodes der Große. Die Korrektur einer Legende. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1990, ISBN 3-421-06558-6.
• Peter Richardson: Herod. King of the Jews and Friend of the Romans. Verlag T&T Clark, Edinburgh, 1999, ISBN 0-8006-3164-1.
• Louis Ginzberg: Antigonus Mattathias. In: Isidore Singer: Jewish Encyclopedia. Funk and Wagnalls, New York 1901 – 1906.
• Walter Otto: Herodes 14. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Supplementband II, Stuttgart 1913, Sp. 1 – 158.
• Vermes, Géza. The True Herod. Bloomsbury, 2014. ISBN 978-0567488411.
• Дион Касий, Römische Geschichte 49, 22
• Йосиф Флавий, Юдейски древности/Antiquitates Iudaicae 13, 37 – 491
• Йосиф Флавий: Юдейската война/De bello Judaico 1,274 – 375

Външни препратки

• Doris Lambers-Petry: Hasmonäer. In: Michaela Bauks, Klaus Koenen, Stefan Alkier: Das wissenschaftliche Bibellexikon im Internet (WiBiLex), Stuttgart 2006.
• Mahlon H. Smith: Antigonus, Historical Sourcebook by Mahlon H. Smith