Антигона 43

Антигона 43
Композитор	Любомир Пипков
Либретист	Владимир Башев и Панчо Панчев
Действия	Опера в пролог, пет картини и три хорови интермедии
Създаване	20 век
Премиера	23 декември 1963 г.
Действащи лица
Анна (сопран) Ирина – нейна сестра (мецосопран) Крумов – областен упрваител (бас) Емил – негов син (тенор) Терзиев – стар учител (баритон) Капитана (тенор) Учителка по литература (сопран) Директор на гимназията (бас) Разсилен (баритон) Съседка (мецосопран) Глашатай (баритон) Жандармерист (бас) Ученички, полицаи, жандармеристи, народ

Антигона 43 е опера от българския композитор Любомир Пипков, завършена през 1963 г.

История на създаването

Софокъл, авторът на „Едип цар“, „Електра“ и „Антигона“, още преди двдесет и пет века влага в своите трагедии такава дейност, че те все още вълнуват човечеството. Особено силно въздейства „Антигона“, в която е залегнал проблемът за освобождаване на волята на човешката личност. Върху сюжета на „Антигона“ са писани пиеси, опери; тя е преработвана много пъти, служила е за подтик към създаване на романи, скулптури, платна и др. Драми с това заглавие и сюжет са писали много от най-видните писатели, сред които трябва да се споменат Жан Ануи, Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Людмил Стоянов, преработка е използвана и от Бертолд Брехт и др. Още от 17 век са известни много опери с това заглавие – от Томазо Траета, от Андреа Бернаскони, от Балтазар Галупи, от Йохан Хасе, Георг Вегензайл, Петер Винтер и др, като се стига до съвременни автори като Артур Онегер и Карл Орф.

Един истински случай от нашето съпротивително движение дава идеята на Любомир Пипков да замисли опера за една съвременна Антигона. Либретото е написано от Владимир Башев и Панчо Панчев. Башев е автор на текста на „Оратория за нашето време“, както и на либретото на операта „Мост“ от Александър Райчев, а двамата с Панчев и на операта „Славеят на Орхидея“, също от Райчев.

„Антигона 43“ се изнася за пръв път от Русенската народна опера на 23 декември 1963 г. Диригент е Борис Хинчев, а режисьор – Стефан Трифонов. Само половин месец по-късно излиза постановката и в Народната опера в Пловдив под диригентството на Иван Маринов и в постановка на режисьора Христо Христов. Два дни след това, на 11 януари 1964 г., се състои и премиерата ѝ в София с диригент Васил Казанджиев и режисьор Николай Николав.

Вижте също

• „Едип цар“ – пиеса от Софокъл
• „Електра“ – пиеса от Софокъл
• "Антигона – пиеса от Софокъл
• Едип – образ от древногръцката митология
• Електра – образ от древногръцката митология
• Антигона – образ от древногръцката митология

Източници

• „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976