Анри Флурноа
| Анри Флурноа Henri Flournoy | |
| швейцарски психиатър и психоаналитик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Женева, Швейцария |
| Религия | Калвинизъм[1] |
| Националност |  Швейцария |
| Учил в | Женевски университет[1] Бернски университет[1] Марбургски университет[1] Мюнхенски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Женевски университет (1920 – 1955)[1] |
| Семейство | |
| Баща | Теодор Флурноа |
| Други роднини | Реймон дьо Сосюр (брат на съпруга(та))[1] |
Анри Флурноа (на френски: Henri Flournoy) е швейцарски психиатър и психоаналитик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 28 март 1886 година в Женева, Швейцария. Син е на Теодор Флурноа, а сестра му е омъжена за Реймонд дьо Сосюр. Обучава се в САЩ и в Германия и става лекар към Червеният кръст по време на Балканските войни от 1912 – 1913 г.
Флурноа преминава обучителна анализа при Карл Юнг, Йохан Опуйсен, Зигмунд Фройд и Херман Нунберг. Участва в създаването на Швейцарското психоаналитично общество и Парижкото психоналитично общество.
Умира на 6 май 1955 година в Женева на 69-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Flournoy, Henri. (1920). Dreams on the symbolism of water and fire. International Journal of Psycho-Analysis, 1 (3), 245 – 255 ——. (1922). Çiva androgyne: contributionà l'étude psychanalytique des principaux symboles et attributs d'une divinité hindoue. Archives de psychologie, 18.
- Flournoy, Henri. (1932). Le caractère scientifique de la psychanalyse. Revue française de psychanalyse, 5 (2), 190 – 200.
- Flournoy, Henri. (1949). Erreurs et dignité de la pensée humaine. Paris: Le Mont-Blanc.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
