Анна Рошковска
| Анна Антонова – Рошковска | |
| български изкуствовед | |
| Родена |
1936 г.[1]
|
|---|---|
| Починала | 2010 г.
|
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Анна Антонова – Рошковска е архитект, професор и доктор на изкуствата. Обект на нейните интерес и творчески изследвания са културните движения на Балканите в периода XV – XIX век. Тя проучва връзките на българите с Европа и формирането на идентичността на националната художествена култура. Има издадени над 450 научни и научнопопулярни студии и изследвания у нас и в чужбина, над 30 научнопопулярни и документални филми, направени за Българската национална телевизия и Студията за документални филми. Участва в радиопредавания и осъществява лекционна дейност. Анна Рошковска е удостоена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен и е наградена със Златна значка на Българската академия на науките.[2] Трудът и „Евреите и българската градска култура“ прави професор Рошковска, да е една от малцината учени, изследвали приноса на установилите се по българските земи евреи от сефарадската диаспора.[3]
През 2015 г. Теодор Попов, бившият съпруг[4] на изследователката прави дарение като предава на фонд „Етнография“ на Историческия музей – Казанлък „Искра“ част от личната сбирка на професор Анна Рошковска, събирана през годините на нейните изследвания и работа – пафти, колани, нагръдни икони и бижута от естествени камъни.[2]
Д-р Анна Рошковска от Етнографския институт при БАН е събрала около 40 000 релефни и графични отпечатъци от наши печати, разпръснати по различни земи, сто от които са изложени в столичното читалище „Славянска беседа“. Образците са взети предимно от църкви, манастири, църковни общини, читалища, училища, както и от лични печати на наши известни възрожденци. Между тях са тези на Захарий Зограф – релефният и графичният от 1872 година, подписът и личният печат на хаджи Геро Добрович-Мушек, релефен отпечатък от личният печат на Неофит Рилски, печатът на училището във Велес от 1845 година, на църковната община от Осман пазар, печатът на църквата „Св. св. Константин и Елена“, на църковната община в Свищов от 1866 година, печатът на читалище „Славянска беседа“ от 1888 година.[5]
Дарението съдържа над 100 автентични женски накита от ХІХ век от личната колекция на Анна Рошковска.[6]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Анна Рошковска е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ II степен и на Златна значка на Българската академия на науките[7]
Светозар Ангелов, Фотоархивът на Анна Рошковска, съхраняван в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ като извор за българската възрожденска култура, Университетски четения по архивистика, том: Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история, брой: VII, редактор/и: Андриана Нейкова, 2019, стр.:188 – 207, ISBN 978-954-400-124-7[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Байракли джамия – Самоков. София, септември, 1977
- Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980[9]
- Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. София, Български художник, 1982
- Възрожденска декоративна живопис от самоковски зографи. София, СБХ, 1982
- Български възрожденски печати София, септември, 1982
- Стенописен орнамент. София, БАН, 1985 (в съавторство с Лиляна Мавродинова)
- Възрожденското изкуство и православието. София, 1985
- Българската възрожденска глиптика. София, Седем дни, 1993
- Захарий Зограф. Подписваше се „болгарин“. Ст. Загора, Знание, 1994
- Станислав Доспевски. Ст. Загора, Знание, 1994
- Евреите и българската градска култура. София, Графика -19, 1998 (в съавторство със Саша Лозанова)
- Българското в мюсюлманските култови паметници по нашите земи. София, ДИОС, 1999
- Европейски влияния в българското изкуство. XVIII – XIX век. София, Графика -19, 2000
- Печатите от епохата на българското Възраждане. София, Графика-19, 2002
- Българските майстори и паметниците на исляма у нас. София, Аб, 2003
- Аз, другарката с полското име. София, Аб, 2003
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mfa.bg. Европейски ден на отворени врати 2014 г. Посетен на 6 март 2022
- ↑ а б Muzei-kazanlak.org. Фонд „Етнография“ на ИМ „Искра“ с ново дарение. Посетен на 18 февруари 2022
- ↑ Marginalia.bg. И те са плащали същите данъци и изпитвали същите тежести на обитателите на българската земя. Посетен на 6 март 2022
- ↑ Presstv.bg. Живата памет на Вис виталис. Посетен на 18 февруари 2022
- ↑ Newspaper.kultura.bg. Колекция от 100 отпечатъка – графични и восъчни. Посетен на 29 май 2022
- ↑ Desant.net. В миналото накитите са защитавали жената като продължител на рода. Посетен на 6 март 2022
- ↑ Knigabg.com. Аз, другарката с полското име . Посетен на 6 март 2022
- ↑ Authors.uni-sofia.bg. Научни приноси на гл. ас. д-р Светозар Ангелов. Посетен на 6 март 2022
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980