Ани Джъмп Кенън
Ани Джъмп Кенън Annie Jump Cannon | |
американска астрофизичка | |
Ани Джъмп Кенън | |
Родена |
11 декември 1863 г.
|
---|---|
Починала | |
Националност | САЩ |
Учила в | Радклиф Харвардски университет |
Научна дейност | |
Област | Астрономия |
Работила в | Харвардска обсерватория |
Известна с | Определяне на спектралните класове |
Ани Джъмп Кенън в Общомедия |
Ани Джъмп Кенън (11 декември 1863 г. – на 13 април 1941 г.) e американска астрономка с основополагаща роля за съвременната звездна класификация, по-специално с определянето на спектралните класове, което е класификация на звездите в спектрални класове спед температурата. В цялата си професионална кариера, Кенън е почти напълно глуха. В обществено отношение, Кенън е била суфражетка и членка на Националната партия на жените.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Ани Джъмп Кенън е родена на 11 декември 1863 г. Доувър, щата Делауеър. Тя е най-голямата от трите дъщери на Уилсън Кенън, местен корабостроител и сенатор, и втората му съпруга Мери Джъмп.[1] Майката на Кенън ѝ дава първи досег с астрономията, като я научава да разпознава съзвездията и я насърчава да развива интересите си в областта на математиката, химията и биологията, и да следва в колежа Уелсли.[2] Кенън и майка ѝ правят наблюдения на нощното небе от тавана на дома им, като използват стар учебник по астрономия, за да идентифицират звездите.[3] Майката на Кенън ѝ дава уроци по управление на домакинството, които ще се окажат полезни на Кенън за организация на нейната научна работа.[4]
Кенън следва съвета на майка си и развива интереса си към астрономията. В детството си или в началото на юношеството тя губи слуха си. Има разногласие в литературата за датировката и причината за това събитие, но някои автори го приписват на прекарана скарлатина.[5] През целия си живот не се омъжва и няма деца.[6]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В Уилмингтон Конфърънс Академи (днес Уесли колидж), Кенън следва математика, като отлична и обещаваща студентка. През 1880 г. отива Уелсли Колидж в Масачузетс, една от най-добрите академични школи за жени в САЩ, където учи физика и астрономия.[7]
Кенън следва курсовете на Сара Франсис Уайтинг, една от малкото жени-физички в САЩ по това време, и завършва като първенка на випуска. Дипломира се с бакалавърска степен по физика през 1884 г. и се завръща в Делауеър за 10 години.[7]
За времето в Делауеър, Кенън усъвършенства своите фотографски способности. През 1892 г. тя пътува из Европа, като снима с камера на Блеър. След завръщането ѝ от това пътешествие, нейните снимки и разкази от Испания са публикувани под заглавие „По следите на Колумб“ от компанията Блеър под формата на брошура от Световното Колумбово изложение през 1893 година.[8]
Скоро след това, тя е поразена от скарлатина, което вероятно я прави глуха. Това затруднява социалния ѝ живот и като резултат тя потъва в работата[6] През 1894 г. умира майка ѝ, което я изправя пред финансови трудности. Тя пише на бившия си преподавател в Уелсли, Сара Франсис Уайтинг, за да търси свободно място за работа. Уайтинг я наема на пост младши учител в колежа. Така тя получава и възможност да следва и висши курсове физика и астрономия. Уайтинг вдъхновява Кенън да навлезе в спектроскопията.[7]
С цел да получи достъп до по-добър телескоп, тя се записва в Радклиф колидж като „студентка със специален статут“, което ѝ позволява да продължи заниманията си с астрономия.[9] Радклиф, който се намира близо до Харвардския университет, е мястото на което харвардските професори повтарят своите лекции за женска аудитория. Там тя получава достъп до Обсерваторията на Харвардския колеж. През 1896 г. Едуард Пикеринг я наема за своя асистентка в обсерваторията. През 1907 г., Кенън завършва магистратура в Уелсли.
През 1896 г., Кенън става една от „Харвардските изчислителки“,[10] група от жени, наети от директора на Харвардската обсерватория Едуард Пикеринг, с цел да завършат каталога на Дрейпър за позициите и яркостите звездите от звездна величина под 9.[11] В бележките си, тя посочва яркостта с „int“, съкращение от „Интензитет“.[12] Пикеринг отбелязва, че тя се справя изключително бързо с оценката на спектралния клас на звездите: „Госпожица Кенън е единственият човек на света − от всички мъже и жени − който може да прави това с такава бързина.“[13]
Анна Дрейпър, вдовица на заможния лекар и астроном-любител Хенри Дрейпър, създава фонд, с който се финансира проектът за каталог. Мъжете в лабораторията оперират телескопите и получават изображенията, докато жените обработват данните, правят астрономически изчисления и каталогизират снимките през деня.[14] Пикеринг превръща Каталога в дългосрочен проект, чиято цел е получаване на оптични спектри на възможно най-много звезди, и за сортиране и класифициране на звездите според спектрите им.
Скоро след започване на работата по каталога на Дрейпър се появяват и разногласия за това каква трябва да е класификацията на звездите. Първите разработки са на Нети Фарар, но тя напуска няколко месеца по-късно, за да се омъжи. Появява се спор между племенницата на Дрейпър, Антония Мори, която настоява за комплексна класификация, и Уилямина Флеминг (ръководителка на проекта на Пикеринг), която настоява за прост и директен подход.[7] С усилията на Кенън е постигнат компромис: звездите биват класифицирани в спектрални класове О, В, А, F, G, K, M, според интензитета на Балмеровите линии.[15]
През 1901 г. Кенън публикува първия си каталог на звездни спектри. През 1911 г. е назначена за куратор на колекцията астрономически снимки на Харвард. През 1914 г. става почетен член на Кралското астрономическо дружество.[16] През 1921 година тя става доктор хонорис кауза в Университета на Грьонинген, което я прави една от първите жени, носителки на тази титла в европейски университет.[17]
Кенън и други жени на работа в обсерваторията са критикувани, че не са на „мястото си“ като не са домакини. Жените по това време рядко са се издигали на позиции, по-високи от асистент.[18] Кенън се утвърждава като авторитет в каталогизирането, поради подредеността си и търпението ѝ в дългата и уморителна работа. Пише популярна книга по астрономия и представя работещите жени на Световното изложение в Чикаго през 1933 г.[19]
Кенън каталогизира около 350 000 звезди, повече от всеки друг човек.[20] Тя открива 300 променливи звезди, пет нови, и една спектроскопично двойна звезда. Компилира библиография от 200 000 референции.[21]
На 9 май 1922 г. Международният астрономически съюз официално приема система от спектрални класове на Кенън, с незначителни промени, и тя се използва за звездна класификация и до днес. През 1922 г., Кенън прекарва шест месеца в Арекипа, Перу, където получава множество изображения на звезди от южното небесно полукълбо.
През 1925 г. става първата жена доктор хонорис кауза на Оксфордския университет.[22] През 1935 година тя създава наградата Ани Джъмп Кенън за „жените с най-изтъкнати приноси в астрономията“.[23]
Става щатен астроном в Харвардския университет през 1938 година.
Сесилия Пейн сътрудничи с Кенън и използва данните ѝ, за да докаже, че звездите се състоят предимно от водород и хелий.[24]
Последни години и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Научната кариера на Кенън в астрономията продължава повече от 40 години до пенсионирането ѝ през 1940 година. Но и след това тя продължава активно научната си работа в обсерваторията до няколко седмици преди смъртта си.[25] Примерът ѝ помага да се увеличи признанието и уважението към труда на жените в научната общност и така се проправя пътя към научна кариера на бъдещи жени-астрономи.
Кенън умира на 13 април 1941 г. в Кеймбридж, щата Масачузетс, на 77-годишна възраст в болница, след едномесечно боледуване.[26][27] Американското астрономическо общество връчва всяка година Награда „Ани Джъмп Кенън“ за изключителни приноси на жени в астрономията.[28]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1921 г., доктор хонорис кауза на Университета на Грьонинген, Холандия[29]
- 1925 г., първата жена-доктор хонорис кауза на университета в Оксфорд
- 1929 г., избрана за една от „най-великите американски жени“ от Лигата на жените-гласоподаватели.[30]
- 1931 г., е първата жена, която получава медала Хенри Дрейпър[31]
- 1932 г., печели наградата Елън Ричардс награда от Асоциацията на насърчаване на научните изследвания на жени[32]
- 1935 г., доктор хоносир кауза на Университета Огълторп
- Първата жена, избрана в ръководството на Американското астрономическо общество
- Лунният кратер Кенън е наречен в нейна чест.[33]
- Астероидът 1120 Cannonia е наречен в нейна чест.
- Известна е като „преброител на небето“ заради класификацираните от нея 300 000 небесните тела, повече от всеки друг човек.
- Награда „Ани Джъмп Кенън“ в областта на астрономията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mack 1990, с. 91.
- ↑ Des Jardins 2010, с. 89.
- ↑ History of Women in Astronomy: Annie Cannon // Astronomical Society of the Pacific. University of California at Berkeley. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Girl Star-Gazer Now Specialist // Statesville Record and Landmark. 19 ноември 1928. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Annie Cannon // She is an Astronomer. 2014. Посетен на 18 февруари 2014.
- ↑ а б Des Jardins 2010, с. 102.
- ↑ а б в г Mack 1990, с. 99.
- ↑ Hennessey, Logan. Annie Jump Cannon (1863 – 1941) – Early life // Wellesley College, 23 Jul 2006. Архивиран от оригинала на 2014-05-03. Посетен на 1 април 2014.
- ↑ Dvorak, John. The Women Who Created Modern Astronomy // Sky and Telescope 126. 1 август 2013. OCLC 907890766. с. 28 – 33.
- ↑ Shteynberg, Catherine. Pickering's Women // Smithsonian Institution Archives. Smithsonian Institution. Посетен на 8 май 2009.
- ↑ Annie Jump Cannon | American astronomer // Encyclopædia Britannica. Посетен на 10 септември 2016.
- ↑ Annie Jump Cannon // ancestry.com. 9 март 2009. Архивиран от оригинала на 2016-11-16. Посетен на 16 ноември 2016.
- ↑ Fitzgerald, Helen. Counted the Stars in the Heavens // The Brooklyn Daily Eagle. 18 септември 1927. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Dvorak 2013.
- ↑ Astronomers Find New Class of Starlike Objects // Del Rio News Herald. 10 юни 1998. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Honor Woman of Delaware Birth // The Morning News. 18 март 1914. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ In acknowledgement of her work... // The Marion Star. 25 юни 1921. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Sobel, Dava (2016). The Glass Universe: How the Ladies of the Harvard Observatory Took the Measure of the Stars. Penguin.
- ↑ Des Jardins 2010, с. 95.
- ↑ Heward, Anita. Annie Cannon // Посетен на 10 юни 2016.
- ↑ Encyclopedia of World Biography // {{{encyclopedia}}}. Encyclopedia.com, 2004.
- ↑ Gal Astronomer // Rushville Republican. 18 април 1968. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Woman's Prize // The Brooklyn Daily Eagle. 5 февруари 1935. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Greenstein, George. The ladies of Observatory Hill // The American Scholar 62 (3). с. 437 – 446.
- ↑ Waterfield, R. L. Dr. Annie J. Cannon // Nature 147 (3737). 14 юни 1941. DOI:10.1038/147738a0. с. 738 – 738.
- ↑ Noted Woman of Science Dies // Daily Capital Journal. 14 април 1941. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Annie J. Cannon is Dead; Famed as Astronomer // Chicago Tribune. 14 април 1941. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Annie Jump Cannon Award in Astronomy | American Astronomical Society // aas.org. Посетен на 10 септември 2016.
- ↑ Cannon, Annie Jump, 1863 – 1941. Papers of Annie Jump Cannon: an inventory // Harvard University Archives. Harvard University Library, 2014. Архивиран от оригинала на 2010-07-14. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Noted Woman Astronomer, Classifier of More Stars than Any Other, Dies at Home in Cambridge in 77th Year // The Eagle. 14 април 1941. Посетен на 13 април 2017.
- ↑ Smith, Lindsay. Annie Jump Cannon // Project Continua. 2017. Посетен на 31 март 2016. (на английски)
- ↑ Welther 1978, с. 86.
- ↑ Annie Jump Cannon Biography // The Famous People. Посетен на 13 април 2017.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Des Jardins, Julie. The Madame Curie Complex—The Hidden History of Women in Science. New York, NY, US, Feminist Press, 2010. ISBN 9781558616554. OCLC 618891417.
- Dvorak, John. The Women Who Created Modern Astronomy // Sky and Telescope 126. 2013. OCLC 907890766. с. 28–33.
- Mack, Pamela. Straying from their orbits: Women in astronomy in America // Women of Science: Righting the Record. Bloomington, IN, US, Indiana University Press, 1990. ISBN 9780253208132. OCLC 28112853. с. 91. Посетен на 1 април 2014.
- Welther, Barbara L. Highlights of an Exhibit to Honor Annie Jump Cannon // The Journal of the American Association of Variable Star Observers 7 (2). 1978. с. 85–87.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Annie Jump Cannon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |