Анибале Фроси

Анибале Фроси
Лична информация
Роден	6 август 1911 г. Муцана дел Турняно, Италия
Починал	26 февруари 1999 г. Милано, Италия
Ръст	170 см
Пост	крило
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1929–1931 1931–1933 1933–1934 1934–1935 1935–1936 1936–1942 1942–1943 1945 Общо: Удинезе Калчо Падуа АС Бари Калчо Падуа Л'Акуила Амброзиана-Интер Про Патрия Калчо Комо 32 47 30 26 34 125 24 5 323 (0) (10) (12) (14) (9) (40) (3) (2) (90)
Национален отбор
1936–1937 1937 Италия Италия Б 5 1 (8) (0)
Треньор
1946–1948 1948–1949 1949–1953 1954–1956 1956–1957 1958–1959 1959 1960–1961 1962–1964 1964–1965 ФК Луино СС Мортара АК Монца ФК Торино Интер ФК Дженоа Наполи ФК Дженоа ФК Модена Триестина
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Анибале Фроси в Общомедия

Анибале Фроси (на италиански: Annibale Frossi) е бивш италиански футболист и треньор.

Страдал е от късогледство, затова е играел с очила. Привърженик на дефанзивния стил на игра, един от разработчиците на „катеначото“.

Кариера

Фроси започва професионалната си футболна кариера с отбора на Удинезе през 1929 г. и след дълъг престой в Серия Б с отборите на Падова, Бари и Л'Акуила е забелязан от италианския селекционер Виторио Поцо. Получава повиквателна за олимпийските игри през 1936 г., Италия става шампион, а Фроси голмайстор на турнира със седем попадения. Това му представяне буди интерес във водещите клубове в страната. През същата година преминава в редиците на Амброзиана-Интер, където играе до 1942 г., отбелязва 49 гола в 147 срещи и печели 2 шампионата и 1 Копа Италия. Прекарва 2 сезона в Про Патрия, а през 1945 г. след 5 и 2 гола с отбора на Комо приключва футболната си кариера.

През 1946 г. застава начело на скромния Луино, впоследствие и на редица други неамбициозни клубове. Преминава през ФК Торино и през 1956 г. се озовава отново в Интер. Там, съвместно с Луиджи Фераро (привърженик на атакуващия футбол), прави серия от 11 мача без загуба, но въпреки постигнатото, стила, който практикува и разногласията с Фераро са причината да се раздели с „нерадзурите“.

Отличия

• Шампион на Италия: 2

Интер: 1937/38, 1939/40

• Копа Италия: 1

Интер: 1938/39

• Златен медалист: 1

Италия: Летни олимпийски игри в Берлин 1936 г.