Андре Стил

Андре Стил André Stil
френски писател и публицист
Роден	1 април 1921 г. Нор, Франция
Починал	3 септември 2004 г. Камела, Източни Перенеи, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Работил	писател
Литература
Период	1949 – 1996
Жанрове	роман, разказ, новела, есе, сценарий
Направление	социалистически реализъм
Награди
Уебсайт	Страница в IMDb
Андре Стил в Общомедия

Андре Стил (21 април 1921 – 3 септември 2004) е френски писател и публицист. Майстор на краткия разказ. Той става член на Френската комунистическа партия през 1940 г. и остава лоялен към партията. Участва в Съпротивата. Отразява класовите битки във Франция след Втората световна война.

Биография

Роден в малък град във въгледобивен район на Северна Франция, Стил получава образованието си в Университета в Лил. Следва философия. Преподава в университета от 1941 до 1944. Присъединява се към Комунистическата партия през 1940 г. Той е главен секретар на „Liberté“ до 1949 и редактор на „Ce Soir“. През 1956 г. той публикува доклад от Унгарската революция, описващ очевидно масово убийство на унгарски комунисти. Работи като редактор на „Humanité“ до 1959 г.

В началото на 1949 г. публикува около петдесет тома, включващи главно социалистически романи, разкази и стихове. С подкрепа от Луи Арагон, той печели Държавна награда на СССР за трилогията „Първият удар“ (1951 – 1953).

През 1977 г. е избран за един от десетте членове на френската литературна организация със седалище в Париж „Академия Гонкур“.

Творчество

• „Първият удар“ – 1951 – 1953 г.
• „Ние ще се обичаме утре“ – 1957 г.
• „Красив като мъж“ (роман, 1968)
• „Приятелят в огледалото“ (роман, 1977)
• „Бог е дете“ (роман, 1979)
• „Чаровният доктор“ (роман, 1980)
• „Шестдесет и четири мака“ (роман, 1984)
• „Риболов с писалка“ (разказ, 1985)
• „Газела“ (роман, 1991)

Телевизионни сценарии

• Le Petit Boxeur (1971)
• La Correspondante (1973)
• La Croisée (1975)
• L’Ami dans le miroir (1978)
• Le Dernier train (1979)
• Les Petits soirs (1979)