Андрей Чапразов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 18:59, 23 март 2023 (UTC). |
Андрей Чапразов | |
български актьор | |
Паметник на Чапразов в Оряхово | |
Роден |
16 февруари 1920 г.
|
---|---|
Починал | |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1944 г. |
Семейство | |
Съпруга | Лиляна Барева |
Уебсайт |
Андрей Михайлов Чапразов e български театрален и филмов актьор.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Оряхово на 16 февруари 1920 г.
Завършва театрална школа при Народния театър.
Учи право, след това музика (завършва Държавна музикална академия) и актьорско майсторство.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност.
През 1966 – 1967 г. е директор на „Театъра на поезията и естрадата“. Преминавайки на работа в Народния театър „Иван Вазов“, става един от стълбовете му до пенсионирането си.
Андрей Чапразов има над 5000 записа в радиотеатъра и е несъмненият създател на този жанр в България. Записва на плочи различни поетични композиции.
Член на Съюза на българските филмови дейци.
Андрей Чапразов умира на 23 август 1999 г. в София.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1963)
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]Незабравими са неговите превъплъщения в драматични роли в:
- „Дон Карлос“ – Маркиз Поза
- „Ромео и Жулиета“ – Меркуцио
- „Крал Лир“
- „Сирано дьо Бержерак“ – Сирано
- „Нора“
- „Тази малка земя“
- „Хъшове“
- „Обещай ми светло минало“
- „Моцарт и Салиери“ (1967)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „През една дъждовна есен“ (1963)
- „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир), 2 части
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Тази малка земя“ (1978)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Милионерът“ (1988) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1985 | Горски хора | началник Калчев | ||
1984 | Черните лебеди | корепетиторът | ||
1984 | Бронзовият ключ (тв) | Атанас Механджиев | ||
1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | генералът | |
1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | ||
1982 | Признавам всичко | 3 | ||
1982 | Спирка „Берлин“ | 2 | ||
1981 | Неочаквана ваканция (тв сериал) |
4 | ||
1979 | Много мили хора (тв) | д-р Аврамов | ||
1978 | Моите непознати | 2 | бащата на Борис | |
1978 | Отрова в извора | |||
1978 | Топло | милиционер | ||
1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) |
2 | Уилям Мортън, резидент на ЦРУ | |
1977 | 100 тона щастие | журналистът | ||
1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) |
2 | Раев, бащата на Ани (в II серия:„Реквием за една мръсница“) | |
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | генерал Русев | ||
1974 | Засада | мениджърът Уилсон | ||
1974 | Последният ерген | бащата Камен Шишков | ||
1974 | На живот и смърт (тв сериал) |
3 | ||
1974 | Зарево над Драва | 2 | министърът | |
1972 | Обич | архитект Станимиров | ||
1972 | На зазоряване | 2 нов. | професор Андроников (в новелата: „Сърце човешко“) | |
1970 | Черните ангели | 2 | генерал Кирил Данев Лазаров | |
1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | Механджийски (в XVIII серия: „Тайната на шифъра“) | |
1969 | Господин Никой | Димов | ||
1966 | Семейство Калинкови (тв сериал) |
12 | д-р Виктор Симеонов, зъболекар, бащата на Мони | |
1966 | В новия квартал | бащата на Оля | ||
1963 | Анкета | |||
1962 | Специалист по всичко | директорът | ||
1961 | Краят на пътя | инженер Аблъмов | ||
1960 | Дом на две улици | инженер Калпакчиев | ||
1958 | Големанов | Горилков, приятел на Йовчо Големанов | ||
1957 | Хайдушка клетва | Мехмед бей | ||
1957 | Легенда за любовта („Legenda o lásce“) |
Чехословакия/България | везирът | |
1956 | Две победи | Пипев | ||
1956 | Точка първа | (четец на дикторския текст) | ||
1956 | Екипажът на „Надежда“ | капитан Петров | ||
1956 | Следите остават | бащата на Юлия | ||
1955 | Това се случи на улицата | д-р Пенчев | ||
1954 | Героите на Шипка („Герои Шипки“) |
СССР/България | военния кореспондент | |
1947 | Изкупление | Свилен Дарев, техният син (незавършен) | ||
1944 | Росица | Работник в дъскорезницата (незавършен) |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]за него:
- „Андрей Чапразов. Съвременният образ на романтика“, Севелина Гьорова, 1967 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Агенция Фокус от 16 февруари 2006 г. Архив на оригинала от 2006-10-18 в Wayback Machine.
- Враца и регионът: Андрей Чапразов сформира и ръководи първият войнишки самодеен колектив Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.[неработеща препратка]