Андрей Лешков
| Андрей Лешков | |
| български философ и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | учител, преводач |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Интереси | История на философията |
| Научна дейност | |
| Област | Философия |
| Работил в | Институт по философия в БАН |
Андрей Костадинов Лешков е български философ и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 29 август 1960 г. в Краснодар, Южна Русия. През 1983 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет.[1]
От 1984 до 1996 г. работи в Института по философия в БАН. От 1996 до 2006 г. преподава в софийски гимназии и работи като редактор в издателство „Кибеа“. Между 2006 и 2012 г. е главен експерт в Народното събрание, главен сътрудник в Центъра за конституционни изследвания. Той е също научен редактор на повечето издания, излезли в поредицата „Res publica“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ под общата редакция на Георги Близнашки.[1]
В негов превод излизат „Понятието за политическото“ от Карл Шмит и „Философията на не-щастието“ от Лудвиг Маркузе. Научен редактор е на българските издания на „Небе и Ад“ от Емануел Сведенборг, „Що е третото съсловие?“ от Еманюел Сийес, „Изкуството да бъдем щастливи“ от Артур Шопенхауер, „Смисълът на нациите“ от Пиер Манан, „Ответен огън“ от Пиер Бурдийо и „Наука за четенето. Проект за нова филология“ от Хелге Юрдхайм.
На 29 август 2020 г. умира от инфаркт в София.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Философски трудове
- Светът като творба: Проблемът за светогледа на естетизма. София: Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ-БАН), 2013, 488 с. ISBN 978-954-322-657-3
- Ауратично и театрично. София: ОМДА, 2017.[2]
- Действителността на недействителното. София: Издателство на НМА „Панчо Владигеров“, 2019.[3]
- Преводи
- Майкъл Луис, Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1
- Лудвиг Маркузе, Философията на не-щастието. Песимизмът – стадий на зрелостта, София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8
- Карл Шмит, Понятието за политическото. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Андрей Лешков: Философията не е само призвание, а начин на живот!“, интервю на Десислава Томова, dnes.bg, 14 март 2018 г.
- ↑ Владимир Градев, „Гласът на музите“, рец. в сп. „Култура“, кн. 4 (2953), Декември 2018 г.
- ↑ Действителността на недействителното, сайт на Издателството на НМА „Панчо Владигеров“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Андрей Лешков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Андрей Лешков в списание „Свети Наум“ Архив на оригинала от 2021-03-04 в Wayback Machine.
- Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името, интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020
|
