Направо към съдържанието

Андрей Нюйоркски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Андрей Велички)
Андрей Нюйоркски
български духовник
Андрей като велички епископ
Роден
Починал
9 август 1972 г. (85 г.)
Религияправославие
Учил вСофийски университет
Московска духовна академия
Андрей Нюйоркски в Общомедия

Андрей Нюйоркски (със светско име Стоян Николов Петков[1]) е български общественик и духовник. Той поставя основите на Българската епархия в Америка, която по-късно ръководи като неин първи митрополит.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]
Врачешката църква „Свети Димитър“, в която е кръстен Стоян Петков

Стоян Петков е роден в село Врачеш, Орханийско, на 30 ноември (12 декември нов стил)[3] 1886 година.[4] Тъй като този ден е православният празник Андреевден, майка му иска да го кръсти „Андрей“, но бащата се налага с името „Стоян“, което носи негов чичо.[4] Семейството има и две по-големи дъщери – Мария и Георгина.[4] То е добре установено в селото – единият чичо на Стоян е местният свещеник Петър Цанов (който го кръщава), другият е учител, а трети участва в революционните комитети.[5]

Малко след раждането на Стоян Петков семейството му се премества в Ески Джумая (днес Търговище), където той прекарва първите си съзнателни години и получава първоначалното си образование.[6]

През 1904 година Петков постъпва в Софийската духовна семинария с нейния втори випуск.[6] Завършва обучението си в нея през 1909 година с успех 5,04 и диплома, подписана от архимандрит Неофит, Стефан Цанков и йеромонах Павел.[6]

След като завършва семинарията, Стоян Петков прекарва лятото във Варна като помощник на митрополит Симеон Варненски и Преславски, който му оказва силно влияние и през следващите години играе важна роля в живота му, като двамата водят постоянна кореспонденция до смъртта на Симеон.[6] По това време Петков вече има желание да стане монах, но родителите му се противопоставят, а и митрополит Симеон го съветва първо да се погрижи за образованието си.[7]

В София и в Русия

[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 година Стоян Петков постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет,[6] който по това време още няма богословски факултет. Там той основава първото в България Студентско християнско дружество, което по-късно се присъединява към Световната студентска християнска федерация.[8] Във връзка с работата на дружеството той установява контакти с руския протестантски деец барон Павел Николаи и международната организация ИМКА.[8]

Сградите на Московската духовна академия в Сергиев Посад, края на XIX век

Насърчаван от Симеон Варненски, през 1911 година Петков печели конкурс за държавна стипендия и заминава да учи в Московската духовна академия.[8] Сред преподавателите му в академията е една от водещите фигури на руското богословие Павел Флоренски, с когото установява приятелски отношения.[9] В Москва чрез барон Павел Николаи си създава контакти и в местните аристократични кръгове.[8] По това време посещава Кръстовъздвиженското православно трудово братство в Черниговска губерния, активен привърженик на което е преподавателят в академията Михаил Тареев.[2]

При започването на Първата световна война в 1914 година до 1915 година Стоян Петков е доброволец като санитар в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума, и е награден с Георгиевски медал IV степен и орден „Свети Станислав“.[2][10] През 1916 година завършва Духовната академия, дипломирайки се с отличие като „кандидат на богословието“.[2][9]

След дипломирането си в Академията Стоян Петков остава в Русия, която по това време воюва с България, и от септември 1916 година преподава в Знаменските курсове, частен университет в Петроград, а след това за кратко в началото на 1918 година в училището на петроградската Розенкранцова фабрика.[2][9] В Петроград той продължава да развива контактите си в аристократичните среди, среща се и с представители на императорското семейство.[9] Там става свидетел и на Руската революция, идването на власт на болшевиките и началото на Гражданската война.[9]

Връщане в София

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“, в която Стоян Петков провежда библейските си курсове

Стоян Петков се връща в България през юни 1918 година,[2] след сключването на мирния договор между България и Русия. През ноември 1918 година се опитва да постъпи на работа в Отдела за вероизповеданията на Министерството на външните работи и с препоръки от Симеон Варненски през следващата година е назначен.[11] През 1921 година, изглежда заради политически различия с правителството на Александър Стамболийски, е уволнен от министерството и става учител в Софийската духовна семинария, където работи до 1926 година.[12]

Наред с учителската си работа, Петков е сред главните дейци в усилията на Българската екзархия да работи по-активно с миряните чрез изграждане на различни православни дружества. Самият той води редовни православни библейски курсове за младежи и за деца в църквата „Свети Николай“.[12] През 1923 година прави опити да замине за Съединените щати като мисионер, но не успява да получи финансиране от правителството.[12] Същевременно Екзархията започва да създава в страната младежки православни дружества и през август 1924 година те са обединени в Съюз на православните християнски дружества на учащата се младеж.[13] Това става на учредителен конгрес, проведен в Софийската семинария, на който Петков оглавява новата организация, оставайки на този пост до 1932 година.[13][2]

През 1925 година Стоян Петков става началник на Културно-просветния отдел на Светия синод на Екзархията, който оглавява до 1929 година.[13][2] В началото на 1925 година пътува до Германия и Швеция и в писмата си споменава, че учи немски.[14] Той е сред инициаторите на създадените през 1926 година летни ученически колонии в Бачковския манастир.[15] През септември 1926 година е включен и в ръководството на учредения в Казанлък Съюз на православните християнски братства, който е оглавен от митрополит Павел Старозагорски.[16]

По това време Петков вече си е създал широка известност в православните среди и се включва във възникналите дискусии около дейността на протестантската организация ИМКА сред православните младежи.[17] Той е сред твърдите противници на ИМКА и в частната си кореспонденция със Симеон Варненски дори критикува софийския митрополит Стефан за толерирането на протестантската пропаганда.[18] Напрежението между Петков и Стефан Софийски продължава, като митрополитът му оказва натиск да бъде ръкоположен за свещеник, а той се съпротивлява, за да запази независимостта си от митрополита.[19]

Велички епископ

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 декември 1928 година Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир във Врачанско от митрополит Павел Старозагорски.[2] На следния ден отново той го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в Синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит.[20]

От ляво надясно: секретарят на Варненско-Преславската епархия Георги Доганов, митрополит Михаил Доростолски и Червенски, митрополит Симеон Варненски и Преславски и епископ Андрей Велички

Замонашването на Андрей и бързото му издигане в йерархията, макар и да не е безпрецедентно, предизвикват скандал в църковните среди, тъй като стават част от тлеещия конфликт между две групи архиереи – от една страна най-възрастния митрополит Симеон Варненски и подкрепящите го Павел Старозагорски и Михаил Доростолски и Червенски, а от друга по-новото поколение на Неофит Видински и Стефан Софийски.[21] Желанието на Симеон Варненски да назначи Андрей за свой викарен епископ предизвиква съпротивата на другия лагер и се стига до публикации в печата и дори до анонимния памфлет „Кой е г-н Стоян Петков?“, обвиняващ го в користолюбие и кариеризъм.[22] Самият Андрей смята, че кампанията е организирана от Стефан Софийски и епископ Паисий Знеполски.[23] След няколкомесечни спорове Светият синод все пак решава да спази традицията митрополитите да могат да избират собствените си викарни епископи и на 25 април 1929 година дава разрешение за назначението.[24]

Архимандрит Андрей е ръкоположен за епископ на 28 април 1929 година, Връбница, във варненската катедрала „Успение Богородично“ от митрополитите Павел Старозагорски и Михаил Доростолски и Червенски.[25] Той получава титлата на „Светата и древлепросиявша Величка Епископия“,[26] носена до 1927 година от митрополит Михаил, също като викарий на Симеон Варненски.

Първите си години като викарий Андрей Велички прекарва главно във Варна, докато вече много възрастния митрополит Симеон остава през повечето време в Преслав, като двата водят активна кореспонденция.[27] През август и септември 1930 година Андрей пътува за християнски конференции в Германия и Белгия и отбелязва изключителното стопанско и политическо напрежение в Германия и изразява опасенията си от ширещата се там комунистическа пропаганда.[28]

В началото на 30-те години конфликтът в ръководството на Екзархията се засилва и групата на Симеон Варненски постепенно губи позиции, като е изключена от състава на Светия синод.[29] В тази ситуация Андрей Велички отново се оказва в центъра на предизвикан от конфликта скандал. На 21 юни 1935 година търновският митрополит Филип подава оставка, заради влошеното си здраве и Андрей се кандидатира за поста му наред с викария на софийския митрополит Софроний Знеполски.[30] Изборът се провежда на 22 септември и двамата получават съответно 25 и 26 от 48 гласа, след което Светият синод определя Софроний за митрополит.[30] Изборът е оспорван, включително по съдебен ред, като проведеното полицейско разследване установява разпалена агитация и от двете страни, както и активната намеса на временно управляващия епархията митрополит Паисий Врачански (по-рано Паисий Знеполски) и други представители на Светия синод в полза на Софроний.[31] Съдът отхвърля обжалванията и Софроний е утвърден за митрополит от цар Борис III на 6 март 1926 година, но сред общественото мнение остава впечатлението, че Андрей е станал жертва на партизански манипулации на Светия синод.[32]

На 23 октомври 1937 година на 97 години умира митрополит Симеон Варненски. Андрей Велички, който от години участва активно в управлението на епархията и е добре познат във Варна, е основен кандидат за негов наследник.[33] Въпреки това Светият синод успява да осигури избора на 12 декември на свой кандидат – викария на софийския митрополит Йосиф Знеполски – макар след скандала в Търново да действа по-дискретно и да поставя за временно управляващ епархията Михаил Доростолски.[34] Йосиф е обявен за митрополит на 26 декември, но в продължение на месеци не може да отиде в епархията си, където петима епархийски избиратели са осъдени на 6 до 12 месеца затвор за даване и получаване на подкупи в негова полза.[35]

С потушаването на поредния скандал в Църквата се ангажират правителството и цар Борис III – с тяхно посредничество Светият синод решава да отстрани епископ Андрей от Варненската епархия, като го назначава за управляващ новоучредената Американска епархия на Българската екзархия.[36] Назначението е утвърдено с царски указ от 26 февруари 1938 година.[37] На 3 март 1938 година е изпратен тържествено на софийската Централна гара от множество свои привърженици (според някои оценки 3 хиляди души) и от официални лица, сред които министър-председателя Георги Кьосеиванов, министъра на обществените сгради Спас Ганев, началника на Генералния щаб Йордан Пеев, коменданта на царския дворец Христо Бърдаров и кмета на Варна Янко Мустаков.[38]

Управляващ Американската епархия

[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Велички пристига с кораб в Ню Йорк на 12 април 1938 година и е посрещнат от делегация, водена от българския генерален консул Юпитер Стойчев и ръководителя на българската църковна мисия Кръстю Ценов.[39]

Още с пристигането си в Съединените щати епископ Андрей влиза в конфликт с влиятелната сред емиграцията Македонска политическа организация (МПО), която дотогава активно използва за своята дейност българските църковни общини.[40] Заради официалното му изпращане от София МПО приема епископа за близък с българското правителство, с което по това време организацията е в конфликт, смятайки политиката му за твърде проюгославска.[41] При първата си среща с Андрей Велички в Индианаполис на 20 април ръководството на МПО иска от него цар Борис III да не бъде споменаван в богослуженията и църквите да отслужват панихиди за „загинали македонски борци“.[41] Епископът е склонен да се съгласи с първото искане, но по въпроса с панихидите иска де се консултира със Светия синод, който по принцип има отрицателно отношение към политическите убийства и техните извършители.[41]

След този сблъсък редица църковни общини посрещат епископа с враждебни декларации, заплашващи да откажат да признаят неговото ръководство, а хора от МПО издават брошурата „Епископ Андрей – сближенският комисар в Америка“.[42] Андрей от своя страна отказва да извършва богослужения в непригодени за това помещения – пред портрета на Владо Черноземски, в зали „за събрания, за танци, за забави“ с поставен „тезгях за спиртни напитки“.[43]

След първата си обиколка на българските енории в Съединените щати и Канада, епископ Андрей се установява във Вашингтон, където получава съдействие от българския посланик Димитър Наумов.[44]

Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.[2]

Неутвърден избор за митрополит

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. През 1949 г. два пъти посещава Италия – през февруари там е бил д-р Г.М.Димитров, а през ноември заедно католическия свещеник отец Йосиф Гагов, в качеството му на председател на Комитета за подпомагане на българските емигранти, посещават американския посланик в Италия Дън, с когото обсъждат възможността САЩ да приемат повече български емигранти.[1]

Утвърждаване за митрополит

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

При първото си пътуване през в 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска, Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.[2]

Последни години

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.[2]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Държавна агенция „Архиви“ 2012, с. 35 – 36.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Българска православна църква – Българска патриаршия 2010.
  3. ↑ Много източници сочат като негова рождена дата 31 декември (понякога и 30 декември или 13 декември), но в своите спомени той изрично твърди, че е роден на Андреевден.
  4. ↑ а б в Методиев 2016, с. 20.
  5. ↑ Методиев 2016, с. 20 – 21.
  6. ↑ а б в г д Методиев 2016, с. 21.
  7. ↑ Методиев 2016, с. 21 – 22.
  8. ↑ а б в г Методиев 2016, с. 22.
  9. ↑ а б в г д Методиев 2016, с. 23.
  10. ↑ Методиев 2016, с. 22 – 23.
  11. ↑ Методиев 2016, с. 23 – 24.
  12. ↑ а б в Методиев 2016, с. 24.
  13. ↑ а б в Методиев 2016, с. 25.
  14. ↑ Методиев 2016, с. 31.
  15. ↑ Методиев 2016, с. 32 – 33.
  16. ↑ Методиев 2016, с. 26.
  17. ↑ Методиев 2016, с. 30 – 31.
  18. ↑ Методиев 2016, с. 26 – 30.
  19. ↑ Методиев 2016, с. 38 – 39.
  20. ↑ Българска православна църква –– Българска патриаршия 2010.
  21. ↑ Методиев 2016, с. 35 – 39, 46.
  22. ↑ Методиев 2016, с. 39 – 44.
  23. ↑ Методиев 2016, с. 44 – 45.
  24. ↑ Методиев 2016, с. 45.
  25. ↑ Методиев 2016, с. 45 – 46.
  26. ↑ Методиев 2016, с. 46.
  27. ↑ Методиев 2016, с. 46 – 47.
  28. ↑ Методиев 2016, с. 47 – 48.
  29. ↑ Методиев 2016, с. 64.
  30. ↑ а б Методиев 2016, с. 65 – 67.
  31. ↑ Методиев 2016, с. 65 – 69.
  32. ↑ Методиев 2016, с. 69 – 70.
  33. ↑ Методиев 2016, с. 82.
  34. ↑ Методиев 2016, с. 82 – 83.
  35. ↑ Методиев 2016, с. 86 – 87.
  36. ↑ Методиев 2016, с. 88 – 89.
  37. ↑ Темелски 2005.
  38. ↑ Методиев 2016, с. 89 – 90.
  39. ↑ Методиев 2016, с. 90.
  40. ↑ Методиев 2016, с. 93 – 94.
  41. ↑ а б в Методиев 2016, с. 94.
  42. ↑ Методиев 2016, с. 94 – 95.
  43. ↑ Методиев 2016, с. 95 – 96.
  44. ↑ Методиев 2016, с. 96.
Цитирани източници
Михаил → велички епископ
(20 април 1929 – 26 юли 1947) 		→ Панкратий
пръв → управляващ Американската епархия
(26 февруари 1938 – 1947) 		→ …
… → американски и австралийски митрополит
(1963 – 1969) 		→ последен
пръв → нюйоркски митрополит
(1969 – 9 август 1972) 		→ Йосиф I
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Нюйоркски&oldid=12422487“.