Анджелика Каталани
Анджелика Каталани Angelica Catalani | |
италианска певица | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Пиза, Италия |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика, опера |
Инструменти | вокал |
Глас | колоратурен сопран |
Анджелика Каталани в Общомедия |
Анджелика Каталани (на италиански: Angelica Catalani) е италианска оперна певица, колоратурен сопран.[1] Става известна с красивия си завладяващ глас, виртуозните си изпълнения и техническо майсторство, придружено с богата вокална орнаментика. В продължение на над 30 години шества триумфално по най-големите европейски сцени.[2]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в италианския град Сенигалия на Адриатическо море през октомври 1779 г.[2], а по други данни през май 1780 г.[3] в семейството на Антонио Каталани и Антония Суми.[2] Баща ѝ е изборен съдия в града, търговец на скъпоценни камъни и водещ бас като хорист в местната църква.[3] Семейството е финансово затруднено, а съпрузите имат 6 деца – четири момичета и две момчета.[2]
Анджелика от дете притежава хубав глас, поради което баща ѝ я изпраща да се обучава първо при диригента Пиетро Моранди[3], а по късно по финансови причини – в манастира „Санта Лусия“ в Губио. Училището обучава главно дъщерите на аристокрацията и в него тя получава първата си музикална подготовка. Анджелика пее на неделните и празнични литургии и гласът ѝ привлича много богомолци в черквата. Постепенно ѝ поверяват да пее малки сола, а желаещите да я чуят правят опашки пред храма. Фактът, че повечето хора влизат в църквата не от благочестиви подбуди, а за да чуят Каталани, предизвиква у крайните католици неприязън и епископът в Губио забранява на Анджелика да пее на службите. Въпреки това тя продължава да го прави, скрита зад останалите момичета. Напуска манастира на 14-годишна възраст.[2]
Музикално обучение
[редактиране | редактиране на кода]След завръщането в родния си град, баща ѝ отново я изпраща да учи пеене, този път във Флоренция при известния певец-кастрат Луиджи Маркези, при когото тя се обучава в продължение на две години.[2][4] Маркези е истински виртуоз и като певец, и като педагог и успява бързо да предаде знанията си на своята ученичка. Държи изключително много на майсторското пеене, придружено с много фиоритури и други музикални украшения, което предава и на Анджелика. Обаче не обръща внимание на всичко останало, което е нужно за всеки добър оперен изпълнител. Каталани възприема от него техническото майсторство и също започва да набляга на външните ефекти и различните видове вокални украшения.[2]
Начало на кариерата
[редактиране | редактиране на кода]Анджелика Каталани прави дебюта си едва на 16-годишна възраст с операта „Лодоиска“ от Симон Майер в театър „Ла Фениче“ във Венеция.[3][4] Висока, добре сложена, с бяла кожа, тъмни коси и големи сини очи тя очарова публиката още с появяването си. Гласът ѝ е един от най-добрите сопрано в Италия по това време, гъвкав и блестящ. Диапазонът му обхваща цели три октави. Още с дебюта си спечелва симпатиите на италианската общественост.[2] През следващата година пее в Ливорно, след още една година – в театър „Пергола“ във Флоренция, а последната година от столетието посреща пеейки в Триест.[3]
Навсякъде е посрещната с възторг, а репутацията ѝ бързо се разпространява из цяла Европа.[2] От този момент нататък обикаля триумфално най-големите оперни театри на Италия. Пее централните партии в оперите на такива прочути за времето си композитори като Доменико Чимароза, Джовани Паизиело и Николо Пичини. Анджелика е певица, прославила се с невероятната гъвкавост, яснотата, сила и обхват на гласа си. Трудно чете музика, но е надарена с изумителна памет. Качествата ѝ като актриса обаче не са блестящи. Това обяснява донякъде защо изявите ѝ на концерти са много по-успешни от тези на оперната сцена.[4] Репертоарът ѝ не е много богат, но изпълненията ѝ са блестящи, богато орнаментирани и посрещани изключително радушно навсякъде из Европа.[2] На 21 януари 1801 г. пее в знаменитата „Ла Скала“. Въпреки че сценичното ѝ поведение не е на нужната висота, изключителната красота на гласа ѝ, комбинирана със забележителна техника ѝ носят нестихваща популярност.[3]
Изяви в Португалия
[редактиране | редактиране на кода]През 1801 г. приема продължителен ангажимент в Лисабон. Там тя е солистка на местната италианска опера и пее под егидата на принц-регента, който е голям ценител на музиката. В трупата работи заедно с виртуозни изпълнители – контраалта Гафорини и с един от известните италиански кастрати Джироламо Крешентини. Примерът и съветите на Крешентини са от изключителна полза за бъдещото развитие на певицата. Под ръководството на този майстор, чието обучение е много по-тежко от това на Маркези, тя успява да тушира или напълно да премахне част от дефектите на гласа и изпълненията си. За 6 години в Лисабон Анджелика увеличава сериозно популярността си и спечелва обичта и благоволението на регента. Възнаграждението, което получава обаче не е голямо, а по това време тя е единствен източник на доходи за голямото си семейство. Затова решава да се върне на голямата оперна сцена.[2]
В Лисабон е очарована от Пол Валабрег, млад офицер, прикрепен към френския посланик в Португалия. Въпреки възраженията на семейството и приятелите, през 1804 г. тя се омъжва за него. По-нататък талантът, славата и парите на Анджелика са грубо манипулирани от съпруга ѝ.[4]
Изяви във Франция
[редактиране | редактиране на кода]През 1806 г. сключва добре платен договор с Италианския театър в Лондон. Преди да поеме ангажимента си заминава за Мадрид, където изнася няколко концерта. В първите дни на юни отново заминава, този път за Париж. Там прави три изпълнения в сградата на операта, които привличат многобройна публика, а цените на билетите са утроени. Силата и блясъкът на гласа ѝ, богатата вокализация и очарованието на нейната личност предизвикват голямото възхищение на парижани.[2][3]
Наполеон Бонапарт също я чува и я извиква в Тюйлери с идеята да я привлече за постоянно в Париж. Предлага на певицата доход от 100 000 франка годишно и двумесечен отпуск за да остане да пее във Франция. При заплахата да бъде насилствено задържана в страната, Каталани не отказва официално. Обаче успява да избяга без документи, качва се на плавателен съд, каращ военнопленници за размяна към Великобритания и така пристига в Лондон през декември 1806 г.[2][4]
Изяви във Великобритания
[редактиране | редактиране на кода]Успехите, които жъне в Лондон и навсякъде из страната говорят в полза на това решение. Италианската опера в града съществува от началото на 18 век и в нея обикновено гастролират най-известните италиански гласове. Появата на Каталани в театъра се приема като важно обществено събитие.[2] Тук дебютира в операта „Семирамида“ на композитора Португал.[2][3] В продължение на 8 години тя се превръща в идол за Англия. Заради смелостта, с която устоява на изкушенията на Наполеон е допусната в средите на аристокрацията, ухажвана е от торите и буди възхищението на вигите. Всяка година, когато сезонът в Лондон приключи, тя концертира из цяла Англия и Ирландия, което между другото ѝ носи високи доходи. Въздействието ѝ върху обществеността е толкова силно, че след една тежка битка с войската на Наполеон правителството се обръща към нея с молба да повдигне духа на населението.[2] В отговор тя започва да изпълнява свои интерпретации на националния химн God Save the King и патриотичната песен Rule Britannia. Навсякъде е посрещана и изпращана с възторг и аплодисменти.[2][4] През 1812 г. изпълнява ролята на Сузана в премиерата на „Сватбата на Фигаро“ на лондонска сцена.[4]
„Театър италиен“ в Париж
[редактиране | редактиране на кода]След абдикацията на Бонапарт Каталани се връща триумфално в Париж заедно с кралското семейство. На 4 февруари 1815 г. изнася благотворителен концерт за бедните. Той се състои в Парижката опера, а успехът му е изключителен. За верността и към монархията френският крал Луи XVIII я възнаграждава със 160 000 франка и поста директор на „Театър италиен“. С управлението му се заема съпругът ѝ, а последвалият фалит на театъра се отдава на некомпетентното му ръководство.[2] Той успява да отстрани всеки виртуозен певец, който би бил конкурент за жена му. Освен това съкращава до максимум всички разходи по оформлението на спектаклите, намалява заплащането на хора и оркестъра. Постепенно театърът губи благоразположението на публиката и през април 1818 г. Каталани официално напуска поста си.[3] Семейството губи 500 000 франка, с които покрива щетите.[2]
Турнета в Северна Европа
[редактиране | редактиране на кода]По време на Стоте дни, през които Наполеон отново управлява Франция, Анджелика заминава на турне из Северна Европа.[4] Най-голяма популярност печели с изпълненията си в оперите „Семирамида“ на Португал, „Прекрасната мелничарка“ на Джовани Паизиело, Il trionfo di Rosselane ossia Le tre sultane на Винченцо Пучита (акомпанятор на Каталани), вариациите на Пиер Роде. Европейските зрители приемат с овации и изпълненията ѝ в опери на Чимароза, Николини, Пичини и Джоакино Росини.[3]
През май 1816 г. изнася концерти в Мюнхен и Неапол.[3] През 1817 г. заминава за Венеция, където не е забравена и отново е посрещната с овации. През 1818 г. се оттегля от оперната сцена, но продължава да изнася концерти с голям успех в Холандия, Дания, Швеция, Германия и Русия. По време на турне през 1819/1820 г. посещава Полша и концертира във Варшава, Лвов, Кременец, Вилнюс и Краков. На 21 ноември 1819 г. пристига във Варшава, където дава четири изключително успешни концерта. В един салон в града, най-вероятно в имението De Kermancon, тя чува свиренето на деветгодишния Фредерик Шопен, който е вече известен като изключително добър пианист. Омагьосана от неговия талант и изпълнените импровизации, като знак на признателност му подарява златен часовник с посвещение, с който той никога по-късно не се разделя.[1]
През 1820, 1824 и 1825 г. гастролира с голям успех в Русия, където изнася първия си концерт на 26 май 1820 г. Местата в салона струват по 25 рубли, което превишава значително традиционната по това време цена от 10 рубли. През юли същата година пее в Москва, където Василий Пушкин, дядото на известния поет ѝ подарява хвалебствено четиристишие на френски език.[5] През 1823 г. Каталани за първи път посещава столицата на Русия, а на 6 януари 1825 г. участва в откриването на съвременната сграда на Болшой театър в Москва. Изпълнява партията на Ерато от пролога „Тържеството на музите“ на руските композитори Алексей Верстовский и Александър Алябиев. През 1826 г. Анджелика гастролира из Италия, като изнася представления в Генуа, Неапол и Рим. През 1827 г. отново посещава Германия.[3]
Оттегляне от сцената
[редактиране | редактиране на кода]Последното турне на певицата из Европа приключва през 1828 г., а последното ѝ изпълнение на сцена става в Дъблин.[3] След като очарова света в продължение на повече от 30 години, тя се оттегля от сцената и заживява във вилата си близо до Флоренция, където открива девическо музикално училище.[4] Последните години от живота ѝ преминават сред разкош и обществена почит. Пее само за удоволствие или с благотворителна цел.[2]
През 1849 г. напуска Италия за да се спаси от задалата се епидемия от холера. Заминава при децата си в Париж, където все пак холерата я настига. Няколко дни преди смъртта ѝ е посетена от шведската оперна певица Джени Линд, която идва да ѝ засвидетелства уважението си.[2] Анджелика Каталани почива от холера на 12 юни 1849 г. на 69-годишна възраст.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((en)) Angelica Catalani
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ((fr)) P. Scudo – Angelica Catalani
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((ru)) Биографии знаменитых людей/Анджелика Каталани Архив на оригинала от 2013-03-14 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Kimbell Art Museum Exhibition Catalog/June 5 – August 8, 1982/Catalog Number 54
- ↑ ((ru)) Фундаментальная электронная библиотека „Русская литература и фольклор“/Каталани Анджелика
|