Анджей Браун
Анджей Браун Andrzej Braun | |
Анджей Браун през 2004 г. | |
Роден | 19 август 1923 г. |
---|---|
Починал | 9 ноември 2008 г. Варшава, Полша |
Професия | писател |
Националност | Полша |
Активен период | 1948 – 2000 |
Жанр | съвременен роман, исторически роман, поезия, пътепис, биография |
Уебсайт | |
Анджей Браун в Общомедия |
А̀нджей Браун (на полски: Andrzej Braun) е полски репортер, поет и писател на произведения в жанра съвременен и исторически роман, пътепис и биографичен роман.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Анджей Браун е роден на 19 август 1923 г. в Лодз, Полша. Баща е полската дизайнерка Ева Браун, носителка на Оскар. баща му е директор на училище до Втората световна война. След завършване на гимназията през 1939 г. кандидатства във военното училище в Гдиня.
След избухването на Втората световна война семейството е репатрирано в Краков, откъдето отиват в село Нарама, където баща му става учител до края на окупацията. От 1940 г. Анджей участва в нелегалния Съюз за въоръжена борба, а през 1944 г. става партизанин в Армия Крайова.
След войната прави своя литературен дебют в седмичника „Лодката“ в Лодз през 1948 г. Учи полската филология в Университета в Лодз и Университета на Вроцлав, и драма в Държавната театрална академия във Варшава.
От 1949 г. работи в културния отдел на Централния комитет на Комунистическата партия. В периода 1950 – 1952 г. е член на редакционната колегия на седмичника „Нова култура“ и „Флаг на младежта“. В периода 1953 – 1954 г. работи в болницата на полския Червения кръст в Северна Корея, и периода 1954 – 1956 г. е военен кореспондент на вестник „Народна трибуна“ в Пекин. В периода 1957 – 1963 г. работи като литературен режисьор на филма „Пътят“, а през 1963 – 1966 г. е редактор в телевизията. През 1973 – 1974 г. е стипендиант в университета на Айова в САЩ.
От 1975 г. е президент на полския клуб „Конрад“, в периода 1990 – 1993 г. е председател на Асоциацията на полските писатели, а от 1994 г. завежда отдела по култура при президента на Полша. През 1976 г. посещава Венецуела, Колумбия, Еквадор, Панама и Карибите.
Първият му роман „Леванти“ е публикуван през 1952 г. Той е първата книга за корабостроителницата в Гданск, в който герои са строители от нея.
Анджей Браун умира на 9 ноември 2008 г. във Варшава.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Lewanty (1952)
Леванти, изд. „Народна култура“, София (1954), прев. Димитър Икономов - Zdobycie nieba (1964)
- Próżnia (1969)
- Próba ognia i wody (1975)
През огън и вода, изд.: ИК „Г. Бакалов“, Варна (1978), прев. Трифон Пухлев (Библиотека Океан) - Bunt (1976)
- Rzeczpospolita chwilowa (1982)
- Wallenrod (1990)
- Królestwo konieczności (2000)
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Szramy (1948)
- Reportaż serdeczny
- Młodość (1953)
- Wiosna sześciolatki (1951) – с Анджей Мандалианем и Виктор Ворожилским
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Zwycięzcy znad Tatu-Ho
- Piekło wybrukowane i inne opowiadania (1953)
- Noc długich noży (1961)
Докементалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Samolotem i lektyką (1957) – пътеписи от Далечния изток
- Śladami Conrada (1972) – за писателя Джоузеф Конрад
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1979 Próba ognia i wody – по романа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((pl)) Биография и библиография в „Agawa“ Архив на оригинала от 2016-01-19 в Wayback Machine.
- ((en)) Биография на Анджей Браун Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrzej Braun в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|