Направо към съдържанието

Андерс Ангстрьом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андерш Ангстрьом
Anders Ångström
шведски физик

Роден
Починал
21 юни 1874 г. (59 г.)
Упсала, Швеция
ПогребанУпсала, Швеция

Националностшвед
Учил вУпсалски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вУпсалски университет
Известен сизследвания в областта на спектроскопията
Андерш Ангстрьом в Общомедия

Андерш Юнас Ангстрьом (на шведски: Anders Jonas Ångström) е шведски физик, един от основателите на спектралния анализ. След като завършва университета в Упсала през 1839 г., отива в Стокхолмската обсерватория, за да получи практически опит по астрономия. На следващата година е назначен за директор на обсерваторията. От 1843 г. работи също в Упсалската обсерватория. През 1858 г. става професор, завеждащ катедра физика, а от 1870 – 1871 година – и ректор на Упсалския университет. В неговата изследователска дейност влизат спектрален анализ, както и топлопроводимост и магнетизъм.

През 1862 г. открива наличието на водород на Слънцето. Основен труд на учения е „Изследване на слънчевия спектър“ (1868) – атлас, който представя измерванията на 1000 спектрални линии с разделение от една десетомилионна част от милиметъра (величина, която впоследствие е приета като единица за измерване на дължина, получила названието „ангстрьом“ (1 Å = 10-10 m), използвана в кристалографията и спектроскопията. За пръв път изследва спектъра на северното сияние.

През 1872 г. е награден с медала на Румфорд. Чуждестранен член е на Лондонското кралско общество (1870)[1], член-кореспондент е на Парижката академия на науките (1873). Баща е на известния геофизик Кнут Юхан Ангстрьом. На негово име има кръстен кратер на Луната.