Ангел Кацаров
| Ангел Кацаров | |
| български генерал | |
| Роден |
20 октомври 1942 г.
|
|---|---|
| Починал | 2008 г.
|
| Учил в | Национален военен университет Военна академия „Фрунзе“ Военна академия на Генералния щаб на Русия |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-лейтенант |
Ангел Стоянов Кацаров е български офицер (генерал-лейтенант). След продължителна кариера във военното разузнаване през 1994-2001 година той е негов ръководител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ангел Кацаров е роден на 20 октомври 1942 година в Пазарджик в семейството на мозайкаджия.[1] От 29 февруари 1956 година е член на Димитровския комунистически младежки съюз, а през 1960 година завършва средното си образование в Пловдив.[1] След това учи във Висшето народно военно училище „Васил Левски“ в Търново, което завършва през 1965 година.[1]
След като завършва военното училище Кацаров става командир на разузнавателен взвод в Деветдесет и шести танков полк в Чирпан, а от 1969 година е началник на разузнаването и помощник-началник щаб в Сто и първи мотострелкови полк в Смолян.[2] През 1971 година е прехвърлен в Двадесет и първа мотострелкова дивизия в Пазарджик, където последователно е помощник-началник на оперативното отделение (1971 – 1973), помощник-началник на разузнавателното отделение (1974) и началник на разузнавателното отделение (1974 – 1976).[2] През 1976 година заминава да учи във Военната академия „Фрунзе“ в Москва, която завършва през октомври 1979 година.[2]
След връщането си в България Ангел Кацаров е назначен в Разузнавателното управление на Командването на Сухопътните войски, където е старши помощник-началник на отдел „Оперативно-тактическо разузнаване“ (1979 – 1981), а след това старши помощник-началник (1981 – 1982) и заместник-началник (1982 – 1984) на отдел „Войсково разузнаване“.[2] След това отново е изпратен в Москва и през 1986 година завършва съветската Генералщабна академия.[2] След връщането си става заместник-началник, а през 1987 година и началник на Разузнавателното управление на Командването на Сухопътните войски.[2]
На 2 август 1991 година Кацаров е назначен за заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб и е повишен в чин генерал-майор.[3] От юли 1992 година е началник-щаб на Сухопътните войски.[2]
През декември 1994 година Ангел Кацаров става началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб.[2] Той оглавява военното разузнаване в продължение на почти седем години, като през 2000 година ръководството му е преобразувано и изведено на пряко подчинение на военното министерство като Служба „Военна информация“.[4] През този период той е разследван за конфликт на интереси, заради големи поръчки от военното министерство на застраховки и компютри, тъй като дъщеря му Данета Желева е консултант на доставчика на компютри „Натурела“, а съпругът ѝ Димитър Желев заема ръководни постове в застрахователната компания „Алианц България“.[5] През 2000 година опитът на Кацаров да прикрие връзките на дъщеря си с „Натурела“ предизвикват публичен конфликт с началника на Генералния щаб Михо Михов.[5] Въпреки това той запазва поста си до 19 декември 2001 година, когато е пенсиониран.[6][7]
След като напуска армията Ангел Кацаров участва в ръководството на няколко предприятия.[8] През февруари 2003 година е избран – едновременно с бившия военен министър Бойко Ноев - за член на Управителния съвет на Индустриален холдинг „България“, в който дъщеря му и зет му са основни акционери.[5]
Ангел Кацаров умира в края на 2008 година.[9]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Висшето народно военно училище (септември 1960 – септември 1965)
- Военна академия „Фрунзе“ (1976 – 1979)
- Военна академия при Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“ (1984 – 1986)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Лейтенант (1965)
- Генерал-майор (2 август 1991)
- Генерал-лейтенант (7 юли 2000)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Методиев 2015, с. 759.
- ↑ а б в г д е ж з Методиев 2015, с. 760.
- ↑ Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.188
- ↑ Методиев 2015, с. 761.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 761 – 762.
- ↑ Методиев 2015, с. 762.
- ↑ УКАЗ № 305 ОТ 19.12.2001 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АНГЕЛ СТОЯНОВ КАЦАРОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА СЛУЖБА „ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ“ И ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
- ↑ Методиев 2015, с. 762 – 763.
- ↑ Методиев 2015, с. 763.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.