Ангелокастро (Корфу)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ангелокастро.
| Ангелокастро Αγγελόκαστρο | |
.JPG) Ангелокастро откъм морето | |
  Ангелокастро Местоположение в Гърция | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Палеокастрица |
| Местоположение | Ангелокастро |
| Стил | синкретика |
| Основаване | XIII век |
| Състояние | запазена |
| Ангелокастро в Общомедия | |
Ангелокастро (на гръцки: Αγγελόκαστρο; на венециански: Castel Sant'Angelo) е епирска, византийска, неаполитанска и венецианска крепост на остров Корфу. [1] Намира се на северозападното крайбрежие на острова в близост до Палеокастрица и е построена на и около изключително стръмна от всички страни скала, издигаща се на 305 m над морското равнище.
Ангелокастро е най-важното укрепление на остров Корфу, благодарение на което острова остава единствената балканска територия непопадала под османска власт. Акрополът на крепостта е и стратегически наблюдателен пункт към морския път свързващ Адриатика със Средиземноморието. В този смисъл бил от ключово значение за Венецианската република.
Ангелокастро образува укрепен триъгълник със замъците на Гардики и Касиопи, които защитават Корфу откъм юг, северозапад и североизток.
Не е известна годината на издигането на крепостта, но се предполага че това се е случило при управлението на Михаил I Комнин и сина му Михаил II Комнин. Първият писмен документ упоменаващ крепостта е от 1272 г. Първите артефакти на мястото датират от периода 5-7 век, поради което често неточно замъкът е определян като византийски. В архитектурата му има определено италийско и южнофренско влияния. [2][3][4][5]
Предположително от артефактите, крепостта е издигната по време на Епирското деспотство, след което е под властта на Византия, за да бъде завладяна от Карл I Анжуйски за Неаполитанското кралство в стремежа му към възстановяване на Латинската империя. Началото на неаполитанската власт над крепостта и острова съвпада с образуването на кралство Албания с център Драч.
От 1387 г. до края на 16 век Ангелокастро е столица на Корфу и седалище на венецианския кастелан (управител) на Йонийските острови и същевременно командир на венецианския флот в Йонийско море. По процедура кастеланът се избира измежду благородниците на острова.
Властта над замъка и острова преминава мирно от Неаполитанското кралство към Венецианската република.
В 1403 г. генуезки флот с около 10 000 наемници дебаркира в Палеокастрица. Генуезите са на път за Светите земи и пътьом обсаждат близо година крепостта безуспешно под командването на френския маршал Жан льо Мангре. Островът е разграбен и разорен. След това венецианският сенат се вижда принуден да приеме и отправи петиция до жителите на острова, че получават пълни политически привилегии на венециански граждани, т.е. Корфу е под пряка венецианска власт. [6]
Стратегическото местоположение на Корфу със своята цитадела Ангелокастро е оценено от османците, които общо три пъти безуспешно обсаждат Ангелокастро – през 1537 г., през 1571 г. и за последно в 1716 г.
През 1537 г. под стените на крепостта се появяват изпратени от Сюлейман Великолепни 25 000 еничари под командването на адмирал Хайредин Барбароса. По това време много селяни остават извън крепостните стени, поради което населението на острова масово губи вяра във възможностите на републиката на Свети Марко да го покровителства и закриля. По това време крепостта подслонява 3000 жители на остров Корфу. Близо 20 000 други жители на Корфу остават извън крепостните стени и са поробени.
През август 1571 г. османците отново се появяват под стените на крепостта и на остров Корфу. Целият остров е разорен и ограбен. Този път крепостта приютява 4000 селяни.
Последната османска инвазия в Корфу и обсада на крепостта е през 1716 г. по време на последната венецианско-османска война (1714-1718).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stamatopoulos, Nondas. Old Corfu: history and culture. 3. N. Stamatopoulos, 1993. On a precipitous rocky peak dominating a wide range of coastline around Palaeokastritsa stand the crumbling walls and battlements of the twelfth-century Byzantine Fortress of Angelokastro, not far from the village of Krini. (p. 163) [...] After a siege lasting a year the invaders were finally driven away by the defenders of the fortress who were helped by the inhabitants of the neighbouring villages. Again, during the first great siege of Corfu by the Turks in 1537, Angelocastro successfully resisted attack. About 3,000 villagers had sought refuge within the fortress to escape the fate of the inhabitants of other parts of the island who were ... In 1571, when they once more invaded Corfu, the Ottomans again unsuccessfully attacked, Angelocastro, where 4,000 people had taken refuge. During the second great siege of the city by the Ottomans in 1716, Angelokastro once again served as a refuge for the...During the course of the centuries Angelocastro played an important part in the defence of the island. In 1403 a force of Genoese soldiers, under the command of the French condottiere Boucicaut, landed at Palaeokastritsa and attacked the ...The fortress existed in 1272 when it was formally taken over by the Italian Giordano di San Felice in the name of the Angevin rulers of Naples, who held the island of Corfu from 1267 to 1386. (p. 164)[...]...Angelocastro was probably built during the reign of the Byzantine Emperor Manuel Comnenos (1143 - 1180).(p. 164)[...]This was used as a hermitage and was converted into a chapel, probably around the end of the eighteenth century (p. 165)[...]From the top of Angelocastro the view sweeps far and wide over the hills across the breadth of Corfu, to the town, the Eastern Channel and the mountains on the mainland, over a sheer drop of a thousand feet to the sea below (p.325)
- ↑ William Miller. The Latins in the Levant: A History of Frankish Greece (1204-1566). E. P. Dutton, 1908. с. 514. Посетен на 1 октомври 2013. The oldest historian of Corfu may be exaggerating when he says that the Despots of Epiros adorned the city with most noble buildings but tradition and probability are with him when he ascribes to them the castle of Sant' Angelo on the west coast, whose ruins, in a superb situation above the blue Ionian sea, still preserve the name of that adventurous race.[...] The castle of Sant' Angelo on the west coast alone resisted their attacks. More than 3,000 refugees from the countryside had congregated within its walls, and four times did its brave Corfiote garrison repulse the enemy (p. 561)
- ↑ The Latins in the Levant // Web archive.
- ↑ Andrea Marmora, Della Historia di Corfù, 1672, Libro 4, p. 210 "Adorno egli di nobilissimi edificii la Città; fabbricò in posto, molto atto alla difesa, il castel S. Angelo; ..."
- ↑ The Ionian Islands: Aspects of their History and Culture. Cambridge Scholars Publishing, 16 октомври 2016. ISBN 978-1-4438-6278-3. с. 233.
- ↑ Monique O'Connell. Men of Empire: Power and Negotiation in Venice's Maritime State. Т. 1271. JHU Press, 25 март 2009. ISBN 978-0-8018-9145-8. с. 113–. Посетен на 26 октомври 2016.