Ангелос Сакелариу
| Ангелос Сакелариу Άγγελος Σακελλαρίου | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
Ангелос Сакелариу, срещан в българските източници като Ангелаки Сакелариди (на гръцки: Άγγελος Σακελλαρίου), е гръцки лекар и фармацевт и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ангелос Сакелариу е роден през 1856 година във Вилия, Мегарида, Кралство Гърция във видно семейство. Завършва Медицинския факултет на Атинския университет. Сакелариу е тясно свързан със семейство Драгумис - Стефанос Драгумис е избиран за депутат от Мегарида.[2]
В 1891 година гръцкият генерален консул в Солу настанява млади учени за лекари и учители в хинтерланда на Македония, за да развиват пропагандна дейност. По препоръка на Драгумис Сакелариу е изпратен в българското градче Гумендже, където отваря собствена аптека. Гръцкият комитетет отдава голямо значение на Гумендже, тъй като, от една страна, районът е чисто български, в града има силна българска община, а той от друга страна, е от изключително стратегическо значение, тъй като контролът на участъка между Гумендже и Боймица осигурява комуникационен път между Западна, Централна и Северна Македония.[2]
Сакелариу започва да ръководи местната гъркоманска партия около Образователното дружество с подрепата на Драгумис.[4] Сакелариу предпочита първо да спечели доверието на турските власти и симпатиите на коренното население. Практикувайки своята наука, бързо става популярен сред всички жители, дори и сред турците. Според тогавашния обичай пациентите търсят лекаря в градската аптека. Там е центърът на Сакелариу, който скоро организира цялостна информационна мрежа, следяща българското революционно движение. Свещеници, учители и селяни участват в мрежата, с център в аптеката на Гумендже. Сакелариу бързо научава турски и български език. Започва да посещава и околните селата при пациенти,[2] като същевременно организира гръцки комитети. Редовно праща доклади до Генералното консулство в Солун, но и до Стефанос Драгумис. За целта създава тайна пощенска станция, в която използва предимно млади хора, уж помощници на аптеката, сред които и Христо Пипчев. Българските дейци, забелязвайки напредъка на гръцкото движение, се оплакват на турските власти, че Сакелариу организира подривно движение срещу османското владичество. Сакелариу е арестуван, но не са му повдигнати конкретни обвинения и е освободен.[5]
В 1897 година, при избухването на Гръцко-турската война Сакелариу като гръцки гражданин е изгонен от турските власти от Гумендже.[5][4] Според Пипчев Сакелариу взима участие във войната като запасен фелдшер, но името му не фигурира в официалните списъци на медицинските кадри и вероятно Сакелариу се е погрижил името му да не се споменава, за да може да се върне в Македония.[5]
През януари 1898 година година се завръща в Гумендже, където вследствие на войната гръцките дела са в упадък.[6] Работи с помощта на гръцките учители Йоанис Алиос, Г. Крецовалис и Василиос Нерандзис.[4] В писмен доклад до Атина предлага да се издържат малки деца в Гърция като контрадействие на популярното в Гумендже учене в Свободна България. Правителството не отговаря положително на това предложение.[7]
Българският комитет на ВМОРО му праща заплашителни писма, но въпреки това на Нова година 1899 той се сгодява за Мария Хаджиянева, дъщеря на първенец гъркоманин от Гумендже.[7] На 30 ноември 1900 година двама българи устройват засада пред къщата на Хаджиянев и стрелят в гръб по Сакелариу,[7][8] който получава четири огнестрелни рани. Турските власти арестуват заподозрени през нощта. На следния ден от гръцкото консулство в Солун пристигат Теодорос Аскитис и хирургът П. Иконому, който го спасява.[7]
На 4 октомври 1904 година българският деец Султанче убива с нож гъркоманката Мария Пулкина и ранява сина ѝ Константин.[9] Пулкина е единствената, която свидетелства срещу българите на делото за опита на убийство на Сакелариу. И тя и мъжът ѝ получават смъртни присъди от ВМОРО. Така главният свидетел отсъства по време на процеса срещу обвинените българи в Солун.[10]
Сакелариу получава заплахи от ръководителя на българските чети в района Апостол Петков, но въпреки това той продължава да обикаля селата в Гумендженско, придружаван от двама въоръжени телохранители албанци.[10] Два нови опита за убийството му също са неуспешни. Сакелариу пише пропагандно писмо до филелинската английска асоциация „Байрон“, подкрепено от инспектора на гръцките училища Георгиос Хадзикириаку, учителката Мария Аргиропулу и различни гъркомани. Писмото излиза в „Таймс“ и след това в атинските вестници. В писмото се отправя призив към филантропските чувства на английския народ, на Камарата на общините и на крал Едуард за прекратяване на тези българските „престъпления“.[11] През ноември 1904 година е убит неговият помощник, гръцкият учител Янис Пицулас.[12] През септември 1905 година започва бойкот на българските търговци в Гумендже по нареждане на ръководството на ВМОРО с искане Ангелос Сакелариу да напусне града. В резултат е затворен градският пазар и загуби търпят българските, гръцките и турските търговци.[13]
Сакелариу по линията на контактите си с Драгумис установява връзка и с Павлос Мелас, с когото поддържа редовна комуникация. Той успява да убеди турските власти да разположат два полка редовна войска в Гумендже, за да възпират стремежите на Апостол Петков и неговите другари. Сакелариу лекува и турски войници и дори му е предложено му е да се запише в императорската армия като лекар с директно присъждане на чин майор.[14] Изобщо има данни, че Секалариу действа като двоен агент и подпомага турското разузнаване в града, заради което всички опити той да бъде изгонен от Гумендже остават неуспешни.[15]
През януари 1906 година Сакелариу дори посещава открито гръцкото консулство в Солун. Ламброс Коромилас праща с него на връщане към Енидже Вардар и Гумендже Димитриос Какавос, който да инспектира състоянието на гръцките общини в района. Сакелариу иска и получава военен ескорт и с каретата на Емин бей прекосяват Солунското поле. В Енидже Вардар гостуват на Емин бей и след това придружени от 60 войници пристигат в Гумендже, където Какавос отсяда у Сакелариу. Какавос се среща с всички сътрудници на Сакелариу, без да повдигне подозрения от турска страна.[16]
Изтощен от борбата Сакелариу подава молба за смяна, която обаче после оттегля.[16] На 30 януари 1906 година Сакелариу най-сетне се жени за Мария Хаджиянева - брак отлаган дълго по финансови причини. Над 30 служители на гръцките консулства в Македония са гости, а Йон Драгумис е кум. Учителите и учениците от гръцкото училище изпяват гръцкия национален химн.[17]
През май 1906 година турските власти арестуват Сакелариу за подбудителство на палеж на мелница, но след разпит е освободен.[18]
През април 1906 година в Гумендже е инсцениран атентат, след който са арестувани 13 видни българи. По-късно те са освободени, но остава съмнение, че Ангелос Сакелариу съвместно с турската власт организира провокацията.[19] По спомени на ениджевардарци през август 1906 година терористична група на Ангелос Сакелариу участва в сражението между селата Тумба и Тушилово с четата на Апостол Петков на страната на турския аскер.[20]
В 1910 година Сакелариу е приет в болницата „Евангелисмос“ в Атина поради усложнения от раните си от атентата в 1900 година. Лекарите не успяват да го спасят и той умира. Посмъртно е обявен за агент от I ред.[21]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Χρήστος Π. Ίντος, Άγγελος Σακελλαρίου (1856-1909), ένας γιατρός στη Μακεδονία, η προσφορά και η δράση του, εισήγηση στο συνέδριο της Ελληνικής Ιστορικής Εταιρείας, Θεσσαλονίκη 2010.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 83.
- ↑ а б в г Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 218. (на гръцки)
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 110, 115. (на гръцки)
- ↑ а б в Τα γεγονότα του Ίλιντεν και η Παιονία // Kilkis 24. Посетен на 2 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 219. (на гръцки)
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 220. (на гръцки)
- ↑ а б в г Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 221. (на гръцки)
- ↑ Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903.
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 222. (на гръцки)
- ↑ а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 223. (на гръцки)
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 224. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297.
- ↑ Рапорт Н:1650 от Българския княжески търговски агент в Солун от 16 септември 1905 г., в: Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX-началото на XX век, София, 1995, стр. 65, 81.
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 225. (на гръцки)
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.51
- ↑ а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 226. (на гръцки)
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 227. (на гръцки)
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 228. (на гръцки)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 227.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.309, 316
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 230. (на гръцки)
