Ана Кочева
| Ана Кочева | |
| българска езиковедка – диалектоложка | |
| Родена |
1965 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Иван Кочев |
Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка, с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Професор. Заместник-председател на Македонския научен институт.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1965 година в София. Дъщеря е на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от Македония. Предците ѝ са от Струга (тогава в Османската империя, днес в Република Северна Македония), от родовете Кочеви, Хаджови и Миладинови.[1]
Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София (1984), а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за български език към БАН. Два пъти е била стипендиантка на Австрийското министерство на образованието и науката в Института по славистика, Залцбург (специализация по езикознание). Хумболтова стипендиантка в Институт по славистика в Марбург, ФРГ (прави проучвания по индивидуален проект „Немски заемки в българските диалекти“, изнася лекции пред академична аудитория в университетите на Марбург и Гисен, ФРГ).
Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Други нейни публикации са монографията „Немски лексикално елементи в българските говори“ (2004), „Смесеният език на виенските българи“, претърпял две издания, „Карта на българския език на ново място по света“. Ръководила е проектите „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (2018 – 2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен речник“. Създател е на Карта на българския език на ново място по света и съавтор на Карта на диалектната делитба на българския език.
Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Немски лексикални елементи в българските говори, София, Мултипринт, 2004
- Чуждестранната българистика през ХХ век. София, 2008 (колектив)
- За народната основа на старобългарския език. София, Буквица, 2012
- Еркеч – паметта на езика. София, Мултипринт, 2012 г. (колектив)
- Карта на диалектната делитба на българския език (колектив). София. Издателство на БАН. 2014
- Atlas Linguarium Europae (ALE), Volume I. 9, 2015 (carte de motivations; commentaires) – в два тома (в съавторство)
- Карта на диалектната делитба на българския език с текст (колектив). Второ издание, 2016.
- Карта „Българският език на ново място по света“ с текст. София. 2016
- Смесеният език на виенските българи. София. Буквица. 2017, 2 изд. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 2021
- Дигитална карта на българските диалекти (колектив)
- За официалния език на РСМ. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020 (колектив)
- Българските азбуки, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021 г. (колектив)
- Мястото на българската диалектна лексика сред диалектната лексика на езиците в Европа (лингвогеографско изследване) Мозайка. 2022 г. (колектив)
- Езикът на българската кухня. София, 2022 (колектив)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Проф. Ана Кочева: Диалектите и през ХХI век пазят своята жизненост // tretavazrast.com. 28 юни 2023. Архивиран от оригинала на 2023-09-07. Посетен на 2 януари 2023.
