Аманд (узурпатор)
| Аманд | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Аманд или Гней Силвий Аманд (на латински: Amandus, Gnaeus Silvius Amandus) e вожд на багаудите в Галия и узурпатор (285 – 286) през началото на управлението на римския император Диоклециан.
През 285 император Карин е победен от Диоклециан. Това използват недоволните галски селяни багауди (Bagauden) в Галия и Испания за въстание. Аманд се провъзглася за император и номинира Елиан за сърегент. Аманд сече монети, на които пише Imp(erator) C(aesar) C(aius) Amandus p(ius) f(elix) Aug(ustus) и Imp. S. Amandus p. f. Aug.
Диоклециан изпраща цезар Максимиан Херкулий в Галия, където заедно с Караузий потушава въстанието.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Евтропий, ix. 13, Breviarum 9,20
- Аврелий Виктор, Liber de Caesaribus 39,17
- The Roman Imperial Coinage. 5b, S. 595
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, Amandus 1. The Prosopography of the Later Roman Empire. 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 50
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Michael DiMaio, Jr., Amandus and Aelianus (285 or 286 A.D.), Salve Regina University, De Imperatoribus Romanis