Алоним
Алоним (ог гръцки: allos – „друг“, ónoma – „име“) e вид псевдоним, който представлява собственото име на друго действително, а в повечето случаи – и известно лице (писател, историческа личност и други).
Примери за алоними в българската публицистична практика са:
- Ефрем Сирин — Петър Завоев (в. „Независимост“: 1924 – 1934),
- Иван Рилски – Иван Симеонов Коюмджиев (сп. „Лъчи“: 1948)
- Макиавели — Христо Статев (в. „Зора“: 1933 – 1934)
- Марко Поло — Ячо Кабаивански (сп. „Рибарски преглед“: 1938-1940; в. „Вечерна бургаска поща“: 1939; в. „Заря“: 1940 – 1943; в. „Бургаски фар“: 1940 – 1944),
- Пипин Късий – Димитър Цветанов Младенов (в. „Знаме на комунизма“, Търговище: 1969 – 1970)
- Харун ал Рашид – Ради Василев Радев (в. „Вечерна поща“: 1906)
- Черноризец Храбър — Васил Илиев Пасков (в. „Знаме“: 1924 – 1934),
- Ювенал – Йордан Светославов (в. „Варненски новини“: 1931 – 1932),
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Речник на литературните термини, издателство „Наука и изкуство“, София, 1968
- Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, издателство „Наука и изкуство“, София, 1978
| |||||