Направо към съдържанието

Алмиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алмиш
ألمش بن يلطوار
емир на Волжка България
Лични данни
Роден
IX век
Починал
X век
Други титлиелтебер
Семейство
БащаШилки

Алмиш (Almış iltäbär, Almysh Elteber, Almish Yiltawar; на арабски: ألمش بن يلطوار; IX – X век) е елтебер на съюз от няколко тюркоезични племена в региона на сливането на реките Волга и Кама и първият мюсюлмански владетел (емир) на Волжка България.[1]

Малкото минаре в Булгар

Име и титли

[редактиране | редактиране на кода]

Както името, така и титлите на Алмиш се срещат в различните източници като Алмиш, Алмуш, Алмаз, Алмас хан, Алмъш илтебер, Алмъш емир, Алмъш мелик, Алмъш патша, както и ислямизираните Алмъш Абдалах Джагфар ибн Шилки, Джагфар ибн Абдуллах, Джагфар бен Абдулла, Алмаз бин Шауки Балтаург, емир Джагфар бен Силки хан и Алмъш Джагфар ибн Шилки, на арабски: ألمش بن يلطوار. Според живелия в същия период персийски административен географ ибн Хордадбех в края на IX век владетелят на Волжка България е „княз/хан на сакалибите, от които може да се набавят роби“.[2] Сведението за Алмиш се дължи на Ахмед ибн Фадлан, пратеник на абасидския халиф ал-Муктадир през 921 – 922 г., и неговия пътепис. В началото на превода му от арабски на руски език е записан като „Алмуш, син на йълтъвар Шилки, царя на славяните“.[3] В превод на английски език е записан като „Алмиш, син на Шилки, йълтаваря, краля на сакалибите“.[4] В превода на български език е записан като „Алмуш на Хазар, син на Балтацар – цар на славяните“.[5] Смята се, че арабското наименование „сакалиба“ неправилно се превежда като славяни.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Алмиш е син на Шилки и вероятно го наследява като елтебер в края на IX или началото на X век. Остава васал на зет си хазарския хаган, комуто плаща данък и е дал свой син за заложник.[6][7] Въпреки тези очевидни гаранции се счита, че Алмиш активно се противопоставя на политическото върховенство на хазарите.[8][9] Той изпраща пратеници в Багдад при техния враг абасидския халиф ал-Муктадир.[10][11] Халифът отвръща с изпращане на експедиция (мирно пратеничество) под ръководството на Саусан ал-Раси, в която участва ибн Фадлан като съветник по религиозните и правни въпроси.[12][13] Успешно е сключен съюз с Алмиш, а ислямът е приет за официална религия на подвластните му земи. Счита се, че това става през 922 г., с което властта във Волжко-Камска България се централизира.[14] Алмиш приема името Джафар от пълното име на халиф ал-Муктадир и посмъртно нарича баща си Абдуллах.[15][16] В следващите години Волжка България преживява културен подем, отварят се джамии и медресета, от арабския свят идват редица богослови, медици, философи, поети и дори преписвачи на Корана и сунните. Столицата на Алмиш, Булгар, се превръща в „Северна Мека“.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Ибн Фадлан споменава съпругата, синове, дъщери, братя и бащата на Алмиш.[17][18] Той има няколко сина, като единият е заложник при хазарите, и поне две дъщери – едната омъжена за хазарския хаган, а другата за вожда на племето есегели.[19][20] Огузкият военачалник Етрек, син на Катаган, нарича Алмиш „моя роднина/сват“.[21][22]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ (Tatar)"Almış/Алмыш". Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.
  2. ↑ Ascher; Halasi-Kun; Király 1979, p. 7.
  3. ↑ Ковалевский 1956, стр. 121.
  4. ↑ Frye 2005, p. 25.
  5. ↑ Ибн Фадлан, Увод.
  6. ↑ Ибн Фадлан, 21.
  7. ↑ Frye 2005, pp. 61–62.
  8. ↑ Ибн Фадлан, Предговор.
  9. ↑ Frye 2005, p. 9.
  10. ↑ Ибн Фадлан, Увод.
  11. ↑ Frye 2005, p. 26.
  12. ↑ Ибн Фадлан, Предговор.
  13. ↑ Frye 2005, pp. 25–26.
  14. ↑ Заимова 2000.
  15. ↑ Ибн Фадлан, 14.
  16. ↑ Frye 2005, p. 46.
  17. ↑ Ибн Фадлан, Увод.
  18. ↑ Frye 2005, p. 26.
  19. ↑ Ибн Фадлан, 21.
  20. ↑ Frye 2005, p. 62.
  21. ↑ Ибн Фадлан, 10.
  22. ↑ Frye 2005, p. 41.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бораджиева, Л.-М.; Наумов Г. (1992). Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България. София: ИК „Аргес“.
  • Заимова, Райна (2000). Арабски извори за българите. София: „ТАНГРА ТанНакРа“. ISBN 954-9942-03-1
  • Ковалевский, А.П. (1956). Книга Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг.. Харьков: „Издательство Харьковского государственного университета“.
  • Ascher, Abraham; Halasi-Kun, Tibor; Király, Béla K. (1979). The Mutual Effects of the Islamic and Judeo-Christian Worlds: The East European Pattern. Brooklyn, N.Y.: „Brooklyn College Press“. ISBN 978-0-930888-00-8
  • Frye, Richard (2005). Ibn Fadlan's Journey to Russia: A Tenth-century Traveler from Baghdad to the Volga River. Princeton: „Markus Wiener Publishers“. ISBN 978-1-55876-366-1

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Шилки → емир на Волжка България (? – X век) → неизвестен
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Волжка България“         Портал „Волжка България“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алмуш“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алмиш&oldid=12293078“.