Алмали
| Алмали Almălău | |
| — село — | |
  Алмали | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Кюстенджа |
| Надм. височина | 37 m |
| Население | 827 души (2011) |
| Пощенски код | 907221 |
Алмали (на румънски: Almălău, Алмълъу) е село, център на община в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 4 километра от Силистра и е част от Община Остров.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на османския период в селото живеят 645 български семейства.[1] През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Алмалии, където вероятно получава от местен жител финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алмали е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените в Румъния добруджанци, разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци. В тези списъци са запазени имената на 1537 души, отвлечени от Алмалии в Румънска Молдавия по време на Първата световна война.[4] При този акт на 22 август 1916 год. са интернирани общо 429 семейства заедно със селския свещеник Атанас Драгнев и 136 деца от 1 до 3 годишна възраст.
До 1940 година Алмали все още е с преобладаващо българско население. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:
| „ | Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[5] | “ |
Българското население на Алмали се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година Крайовската спогодба. Жителите му се заселват в село Айдемир, село Фрашари и други.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 17 от 3 август 1917, стр.3
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 249 и 826.
- ↑ Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 179
- ↑ Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.
