Али паша джамия (Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Али паша джамия.
| Али паша джамия Ali Paşa Camii | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Вероизповедание | сунитски ислям |
| Мюфтийство | Охридско |
| Изграждане | XV – XVI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Али паша джамия в Общомедия | |
Али паша джамия или Сюлейман паша джамия (на македонска литературна норма: Али Паша џамија; на турски: Ali Paşa Camii, Süleyman Paşa Camii; на албански: Xhamia e Ali Pashës) е средновековен мюсюлмански храм, намиращ се в град Охрид, Северна Македония.[1][2][3][4] Али паша джамия е седалище на Охридското мюфтийство.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Джамията е разположена в Охридската чаршия. За годината на нейното изграждане и за ктитора няма точни данни. На базата на архитектурните особености и простотата на формите, джамията е построена в края на XV или началото на XVI век. Според вакъфнаме от 1491 година, в което се споменават сарай и вакафнамета на Али паша. Вероятно е имало и джамия, носеща името му. В 1823 година в комплекса на джамията е построено медресе, което днес не съществува.[1]
На 22 март 1968 година Али паша джамия е обявена за паметник на културата.[5]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Основата на Али паша джамия е във формата на квадрат с размери 15 х 15 m. Над квадратната основа се издига осмоъгълен барабан, а над него още един дванадесетостранен барабан, засводен с плитък купол. Преходът е решен с тромпи. Всички страни на харима водят без прекъсване към една-единствена точка в купола, символизираща моничността на Бог. Отдръпнатият купол и тесните прозорци са типични за местната строителна традиция, което говори, че майсторите вероятно са охридчани. Първоначалният трем не е запазен, но следвайки аналогиите с подобни сгради от същия период, вероятно е бил открит трем с три малки купола, подобен на днешния.[1]
Интериорът на джамията се характеризира с единство на пространството, простота на формите и доминация на простора. Михрабът, разположен на югоизточната стена, е с проста форма – вдълбан е в стената, без декоративни елементи и е ограден с плитка профилирана рамка. Минбарът е изработен от камък и единственият орнаментиран обект в интериора. В горната му част има розети и кипариси в плитък релеф.[1] По цялата дължина на югозападната страна е махвилът.[6]
Останките на минарето са разположени в южната част на джамията. То е разрушено през 1912 година по време на Балканската война. Съдейки по размерите на основата му, минарето е било високо и е доминирало чаршията. Строено е от тухли и е в него се е влизало и от трема и от махвила. Евлия Челеби в XVII век казва, че в града има джамия с две минарета. Спомен за второ минаре е запазен и у местното население и следи от него могат да се открият на западната страна. Така Али паша джамия е била сред малкото храмове на Балканите с две минарета.[6]
Джамията е построена от камък и печена тухла.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 42. Архив на оригинала от 2019-04-04 в Wayback Machine.
- ↑ Mixhait Pollozhani. Ohri dhe shkatërrimi i trashëgimisë islame // Посетен на 28 октомври 2016.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 70 - 71.
- ↑ Yılmaz, Edip, Erdal Elmas. OHRİ’DEKİ (MAKEDONYA) OSMANLI DÖNEMİ CAMİLERİ // Anasay (4). Mayıs 2018. ISSN 2001 2587- 2001. с. 53 - 55.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 155.
- ↑ а б в Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 45. Архив на оригинала от 2019-04-04 в Wayback Machine.
