Алистър Маклейн
Алистър Маклейн | |
AlistairMacLean.JPG | |
Роден | 21 април 1922 г. Шетлестън, Шотландия, Великобритания |
---|---|
Починал | 2 февруари 1987 г. |
Жанр | военен трилър, шпионски трилър |
Уебсайт | |
Алистър Маклейн в Общомедия |
Алистър Маклейн (на английски: Alistair Stuart MacLean) е британски писател на бестселъри в жанра военен и шпионски трилър.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Алистър Маклейн е роден на 28 април 1922 г. в Шетлестън, Шотландия, Великобритания, в семейството на Ревт Алистър Маклийн и Мери Ламонт, трети от четирите сина. Баща му е бил шотландски свещеник, а майка му певица. Семейството му е добре образовано и са говорели шотландски, келтски и английски език. Ранните си години прекарва в Дивот на десет километра южно от Инвърнес. Когато е на 14 години баща му умира, и той и майка му се преместват в Глазгоу, където остава и учи със стипендия в колежа „Хилнеад“ до 1941 г.
На 18 г. Маклейн постъпва в Кралския военноморски флот като кадет в Кралската академия в Инвърнес. До 1943 г. служи като моряк и торпеден оператор на кораба „Bournemouth Queen“, който е преустроен от екскурзионен лайнер на охранителен кораб край бреговете на Англия и Шотландия. След това е прехвърлен на лекия крайцер от типа „подобрен Dido“ – „Royalist“. Корабът действа през 1943 г. в Атлантика, като конвой на групи търговски кораби и самолетоносачи, и в операции срещу „Тирпиц“ и други обекти по норвежкото крайбрежие. През 1944 г. корабът е в Средиземно море като част от откриването на втория фронт във Франция, блокадата на остров Крит и бойните действия в Егейско море. През 1945 г. е в Далечния изток като охранителен кораб и в операции срещу японските цели в Бирма, Малайзия и Суматра. След японската капитулация помага за освобождаването и евакуацията на военнопленници от затвора „Шанджи“ в Сингапур.
Маклейн напуска Кралския военноморски флот през 1946 г. Учи в Университета на Глазгоу, където се дипломира през 1953 г. със степен по английски език. През 1983 г. университетът му присъжда титлата „доктор хонорис кауза“ за цялостния му принос към литературата.
Още докато е студент, и след това като учител, Маклейн пише кратки истории за допълнителни приходи. През 1954 г. участва в конкурс с морската история „Dileas“, печели първо място и награда от 100 лири.
Започва работа като учител в Рутърглен (сега част от Южен Глазгоу). След завършването си се жени за Гизела Хейнришен, която е вдовица от войната и има син. Заедно имат още двама сина.
Още докато е студент, и след това като учител, Маклейн пише кратки истории за допълнителни приходи. През 1954 г. участва в конкурс с морската история „Dileas“, печели първо място и награда от 100 лири.
След публикацията на разказа издателството се обръща към него с предложение за написването на роман. Маклейн, подкрепен от брат си Иън, веднага се отзовава и през 1955 г. издава първия си роман „Крайцерът „Юлисис“ въз основа на собствените си преживявания във войната. Романът има голям успех и от 1956 г. Маклейн се посвещава на писателската си кариера.
Произведенията на Маклейн стават бързо популярни и търсени от читателите. Той се продава толкова добре, че дори в началото на 60-те той прави опит и публикува два от романите си под псевдонима Ян Стюарт, за да докаже, че успехът му не се дължи на името му.
През 1959 г. той се премества да живее и пише в Женева, за да намали данъчните тежести. Остава там четири години.
През 1963 г. решава да си почине от писането на книги и купува хотел в Корнуол, Англия, наречен „Ямайка Ин“, с който се занимава до 1966 г., когато отново се връща към писането на романи и сценарии на филми.
Повечето от романите на Маклейн са военни трилъри, предимно в по-ранното му творчество, а впоследствие той пише предимно шпионски трилъри и приключенски апокалиптични трилъри. В тях, освен пейзажите от Северния ледовит океан и театъра на бойните действия, има и много екзотични части от света. В романите му не се набляга на секса, а само на романтиката. Най-доброто в тях е романизирането на собствения опит и впечатления на писателя от участието му във войната.
Около 1980 г. на Маклийн е поръчано от американската компания за кинопродукция да напише поредица от сценарии, по които впоследствие да бъдат произведени филми. Той създава серия от сценарии за дейността на Организацията на обединените нации за борба с престъпността (UNACO). Тези сценарии, са романизирани от писателите Алистър Макнийл, Джон Денис (псевдоним на Джон Едуардс и Денис Фрост) и Хю Милър. Те са издадени с голям успех предимно след смъртта му.
Много от произведенията му са екранизирани във филми, които имат сериозен успех сред публиката.
През 1972 г. бракът му с Гизела се разпада и той се жени през същата година за Мария Марселе Георгиус. Бракът му продължава до 1977 г. и отново се разпада предимно поради неговата злоупотреба с алкохола.
Алистър Маклейн умира от сърдечна недостатъчност на 2 февруари 1987 г. в Мюнхен, Германия.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Крайцерът „Юлисис“, HMS Ulysses (1955)
- South by Java Head (1955)
- Последната граница, The Last Frontier (The Secret Ways) (1955)
- Нощна стража, Night Without End (1955)
- Страхът отваря всички врати, Fear is the Key (1961)
- The Dark Crusader (The Black Shrike) (1961)
- Златното рандеву, The Golden Rendezvous (1962)
- The Satan Bug (1962)
- Акция „Зебра“, Ice Station Zebra (1963)
- Устата на гроба, When Eight Bells Toll (1966)
- Where Eagles Dare (1967)
- Кукла на верига, Puppet on a Chain (1969)
- Caravan to Vaccares (1970)
- Мечия остров, Bear Island (1971)
- Пътят към смъртоносния прах, The Way to Dusty Death (1973)
- Проходът на сломените сърца, Breakheart pass (1974)
- Circus (1975)
- The Golden Gate (1976)
- Морска вещица, Seawitch (1977)
- Goodbye Калифорния, Goodbye California (1978)
- Атабаска, Athabasca (1980)
- Реката на смъртта, River of Death (1981)
- Partisans (1982)
- Floodgate (1983)
- Сан Андреас, San Andreas (1984)
- The Lonely Sea (1985)
- Санторини, Santorini (1986)
Серия „Оръжията на Наварон“ (Guns of Navarone)
[редактиране | редактиране на кода]- Оръдията на Наварон, The Guns of Navarone (1957)
- Десет бала от Наварон, Force Ten from Navarone (1968)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Lawrence of Arabia (1963)
- Captain Cook (1972)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1961 The Guns of Navarone – филм по романа
- 1961 The Secret Ways – филм по романа
- 1965 The Satan Bug – филм по романа / като Ян Стюарт
- 1968 Ice Station Zebra – филм по романа
- 1968 Where Eagles Dare – филм по романа / сценарист
- 1971 When Eight Bells Toll – филм по романа / сценарист
- 1971 Puppet on a Chain – филм по романа / сценарист
- 1972 Fear Is the Key – филм по романа
- 1974 Caravan to Vaccares – филм по романа
- 1975 Breakheart Pass – филм по романа / сценарист
- 1977 Golden Rendezvous – филм по романа
- 1978 Force 10 from Navarone – филм по романа
- 1979 Bear Island – филм по идея на романа
- 1980 The Hostage Tower – ТВ филм, по романа
- 1989 River of Death – филм по романа
- 1995 Detonator II: Night Watch – ТВ филм, по разказ
- 1996 The Way to Dusty Death – ТВ филм, по романа
Романи по сценарии на Алистър Маклейн, редактирани и издадени след смъртта му
[редактиране | редактиране на кода]- Hostage Tower, 1980 – в съавторство с Джон Денис
- Air Force One is Down, 1981 – в съавторство с Джон Денис
- Death Train, 1989 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Night Watch, 1989 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Red Alert, 1990 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Time of the Assassins, 1991 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Dead Halt, 1992 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Code Breaker, 1993 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Rendezvous, 1995 – в съавторство с Алистър Макнийл
- Prime Target, 1997 – в съавторство с Хю Милър
- Borrowed Time, 1998 – в съавторство с Хю Милър
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Биография и библиография на Алистър Маклейн във „Fantasticfiction“
- Биография на Алистър Маклейн в „Yahoo“ Архив на оригинала от 2014-07-29 в Wayback Machine.
- Биография и библиография на Алистър Маклейн в „Kirjasto“ Архив на оригинала от 2012-12-28 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|