Алипи Матеев

Алипи Матеев
български математик
Роден	17 май 1914 г. Челопеч, Пирдопско
Починал	7 декември 1979 г. София, Народна република България

Алипи Николов Матеев е български математик, професор по геометрия.

Биография

Алипи Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област). Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен. Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия.

През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932 – 1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936 – 1937) успешно полага и всички изпити по математика.

През есента на 1938 година заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му е прекъсната от началото на Втората световна война.

През пролетта на 1940 година се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен математически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/1944 година професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия; Алипи Матеев, назначен за учител в Белоградчик, месец след това е командирован в Софийския университет, където води упражненията към катедрата по геометрия.

През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 година става редовен професор по геометрия.

Главен редактор е на списание „Математика“.

През 1975 година е удостоен със званието Заслужил деятел на науката.

Преподавателска дейност

Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане.

Още през учебната 1953/55 година чете специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. чете специализиран курс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж.

През 1967/68 година прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев. След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия.
Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката.
През кариерата си проф. Алипи Матеев заема редица ръководни постове. Ръководител е на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество.

Архивно наследство

Личният му архив се съхранява във фонд 2289 в Държавния архив в София. Той се състои от 39 архивни единици от периода 1937 – 1981 г. Предаден е на съхранение от съпругата му Мария Матеева.

Библиография

• Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941).
• Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943).
• Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201 – 212.
• Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София. 1939, ч. 2, 63 – 68.
• Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238.
• Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308.
• Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9.
• Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40.
• Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11.
• Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11.
• Проективна геометрия. София, 1954.
• Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова).
• Аналитична геометрия. София, 1960.
• Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев).
• Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев).
• Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др.