Любомир Чакалов
Любомир Чакалов | |
български математик | |
Роден |
18 февруари 1886 г.
|
---|---|
Починал | 11 септември 1963 г.
|
Учил в | Софийски университет Неаполитански университет „Федерико II“ |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Учил при | Едмунд Ландау |
Работил в | Софийски университет |
Любомир Николов Чакалов е български математик, академик на БАН.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 февруари 1886 г. стар стил (18 февруари 1886 г. нов стил) в Самоков, 9-о дете в семейството. След като завършва средното си образование в Пловдив, започва да работи като учител в близко до Самоков село. Записва се в Софийския университет през 1904 г.[3]
През юни 1908 г. завършва СУ с отличие в специалност „Математика и физика“. На 10 септември 1908 г. става асистент на проф. Емануил Иванов. През следващите години специализира в редица европейски градове: Лайпциг и Гьотинген (1910 – 1912), Париж и Неапол (1925 – 1926).[3]
Доцент е от 10 септември 1908 г. Става ръководител на катедрата по висш анализ. Извънреден професор в катедрата по висш анализ Чакалов е в периода от 14 октомври 1919 до 31 март 1922 г. Редовен професор в същата катедра е от 1922 г. до своето пенсиониране на 15 октомври 1952 г. През 1925 г. получава докторска степен по математика от университета в Неапол. Същата година става академик.
През 1923 – 1924 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1943 – 1944 г. е ректор на Софийския университет.
Основните му приноси са в областите реален и комплексен анализ, теория на числата, диференциални уравнения, елементарна математика и други. Изследва също аритметичните свойства на някои безкрайни редове.
Любомир Чакалов е член на Кралската чешка академия на науките, Варшавската академия на науките, Географското дружество в Лима, както и постоянен член на Българската академия на науките след 1930 г.
През 1949 г. става член на БКП. През 1950 г. получава Димитровска награда. През 1963 г. е отличен със званието „Народен деятел на културата“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илиев, Любомир (1987), „Любомир Чакалов“ в Български математици (Чобанов, Иван; Русев, Петър съст.), Държавно издателство „Народна просвета“, София, стр. 95-101. online
- ↑ Русев, Петър. Любомир Чакалов (1886 - 1963) // Бележити българи. Т. 6. София, Военно издателство, 1978. с. 759 – 766.
- ↑ а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 332-335.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Любомир Чакалов на сайта на Mathematics Genealogy Project
- Любомир Чакалов за себе си // Български математици. София, Държавно издателство "Народна просвета. Посетен на 30 юни 2024.
- Любомир Чакалов // Музей на математиката и информатиката в България.
- Капитанова-Кръстева, Анна. Академик Любомир Чакалов - основоположник на българската математическа школа // Българско национално радио - архивен фонд, 11 септември 2023. Посетен на 30 юни 2024.
- Български математици
- Математици (анализ)
- Възпитаници на Факултета по математика и информатика на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Ректори на Софийския университет
- Академици на БАН
- Членове на БКП
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Носители на Димитровска награда
- Народни деятели на културата
- Родени в Самоков
- Починали в София