Направо към съдържанието

Алекси Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алекси Стоянов
български генерал

ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиКръст за независимостта на България 1908
Военен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Алекси Стоянов Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на Н. В. Царя през Първата световна война (1915 – 1918). Флигел-адютант на цар Фердинанд I и цар Борис III през по-голямата част от военната си кариера.

Алекси Стоянов е роден на 19 октомври 1868 г. в Пирдоп, Османска империя. През 1890 г. завършва в 9 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 7 ноември 1887 произведен в чин подпоручик. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а през 1895 г. в чин капитан. Като капитан се числи към свитата на княз Фердинанд като флигел-адютант. На 2 август 1903 в чин майор, а на 17 февруари 1908 г. в чин подполковник. През 1909 като флигел-адютант на цар Фердинанд е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта“.[1] Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 2 август 1912 е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Алекси Стоянов е флигел-адютант на Н. В. Царя през, за която служба съгласно заповед № 459 от 1919 г. по Военното ведомство е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.[2] На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 12 февруари 1919 година.

Генерал-майор Алекси Стоянов е последовател на Всемирното братство.[3]

През 1930 г. Алекси Стоянов е част от свитата на царя при женитбата му в Италия с Джована Савойска. Той е един от приближените на цар Фердинанд и най-довереният човек на Борис III. До края на царуването на Борис III изпълнява тайно длъжността куриер в личната кореспонденция на царя.[4]

Генерал-майор Алекси Стоянов има 3 деца. Дъщеря му Вяра загива на 10 януари 1944 при бомбардировките на София, а синът му Борис изчезва безследно след 9 септември 1944. Другата му дъщеря Надя е лична секретарка на цар Борис III, като след смъртта му преминава на служба при царица Йоана. След 9 септември 1944 г. е арестувана, подложена на репресии и въдворена в женския лагер „Босна“.[5]

  1. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І – ф3 К, оп. 2
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 479, л. 125
  3. Лулчев, Любомир. Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938 – 1944). София, Веселие, 1992. с. 311.
  4. Недев, Недю. Александър Стамболийски и заговорът. София, Издателство на БЗНС, 1984. с. 143.
  5. Памет (1944 – 1989) – Надя Алексиева Стоянова