Направо към съдържанието

Алексица

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексица
Връх Алексица и част от скалното светилище
Връх Алексица и част от скалното светилище
Местоположение
42.5769° с. ш. 24.5363° и. д.
Алексица
Местоположение в България Област Пловдив
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
Археология
ВидСкално светилище
ПериодXII-VII век пр. Хр.
Епохаранна Желязна епоха

Скално светилище „Алексица“ се намира на едноименния връх над село Старосел, (Област Пловдив) на територията на същинска Средна гора.

Откритие

[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е открито през лятото на 2013 г. при обход в билната част на Същинска средна гора от археологически екип ръководен от българския археолог доц. д-р Иван Христов. Култовото място е поредното скално светилище използвано от древните траки и маркира западната периферия на големия високопланински култов комплекс с център връх Кози грамади.[1]

Описание и особености

[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект е разположен на връх Алексица (1535 м. н. в) и представлява скална кулминация разположена върху сравнително равното било на планината на запад от връх Фенера (1480 м. н.в.). Връх Алексица е сред планинските върхове на Средна гора, които ясно се очертават и дават възможност за наблюдение от десетки километри. Според доц. Христов новооткритият обект е безспорно култов предвид липсата на открити селища в тази част на планината и агресивната климатична среда. По същество той маркира и пределната надморска височина в Планинска Тракия на разположение на светилища.[2]

Под термина светилище доц. Христов разглежда пространство, предназначено за почитане на една или повече космологични сили. То е отделено от заобикалящия го свят и там се събират членовете на култови общества с цел извършването на лични или колективни обреди пред определен ритуален фокус. Според доц. Христов обектът спада към определена категорията светилища на планински върхове в тази част на Средна гора с преобладаваща скална основа.[3][4]

Проучване и датировка

[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на връх Алексица около група скали екипът археолози ръководени от доц. Христов открива струпване на керамични фрагменти ръчно изработени съдове. Керамичните фрагменти са открити силно раздробени на повърхността в диаметър 3 m. Учените предполагат, че вероятно тяхното количество в миналото е било ограничено поради факта, че по склоновете на Алексица не са открити други керамични фрагменти. Керамиката се отличава със силно измит повърхностен слой, сиво-кафяв цвят на повърхността след изпичане и едри и дребни пясъчни частици в глината. Неравномерният цвят на лома свидетелства за кратковременно открито опалване.

Преобладаващи са фрагментите от дебелостенни съдове. Украсата е предствена от релефна лента с прищипвания или коси насечени черти.

Според оформянето на релефните елементи археолозите ги определят като характерни най-общо за периода VI–IV век пр. Хр.[5] Разтрошаването на керамични съдове и затрупването им с дребни камъни и късове скала е регистрирано и при другите древнотракийски светилища в района на връх Кози грамади. Доц. Христов отбелязва, че тази практиката се повтаря и при цялостно проученото светилище на връх Кози грамади от VІІІ в. пр. Хр. до ІV в. пр. Хр.6; при връх Сборови грамади; връх Фенер; връх Гидика (1044 м. н.в.), както и по-ниско разположените върхове Марков камък, Каменица и Елдермен (землище на с. Старосел, Община Хисаря). Голямата концентрация на култови паметници около връх Кози грамади, чийто елемент е обекта на връх Алексица обяснява защо през ІV в. пр. Хр. в югоизточното подножие на Кози грамади е построена одриска владетелска резиденция.[6]

Нейното изграждане е било съобразено с вече утвърдения култ към скалата и респективно планината в зона която доц. Христов нарича „Свещената планина на Одрисите“.[7] Доц. Христов отбелязва, че коментираната зона е най-наситената с култови обекти област на Средна гора, където разстоянието между светилищата по въздушна линия е средно 1 km, според Христов, който и да е бил владетеля използвал удобствата на укрепената резиденция определено сред неговите задължения е било да осъществява връзката между простосмъртните и боговете в духа на запазените писмени сведения на Атеней, който припомня сведенията на Теопомп за историята на Филип Македонски.[8]

Предания и легенди

[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на връх Алексица е познат и под формата Алесица и според преданията, запазени в Старосел, носи името си от Алес или Александър. Според доц. Христов скритият митичен герой зад името на върха е „стар генерал, войвода или цар“. Христов допуска, макар и в сферата на свърхинтерпретацията, че името на средногорския връх е свързано с Александър Македонски.

Тази хипотеза той обяснява с дълготрайното запазване на историческия мит за Александър Македонски, който е известен още от Елинистическата епоха. С посредничеството на историографията, на реторически съчинения и устни предания сюжетът на този мит преминава в романа за Александър и влиза в средновековния фолклор. Впоследствие романтичната традиция се предава в гръцки и български народни песни и в други жанрове на средновековната народна литература. Александър и неговият кон Буцефал изграждат типологична жанрова система, която е характерна за българските юнашки народни песни. В епохата на християнството, след IХ в. в българския фолклор ни се наблюдава симбиоза между образа на Александър Македонски, съхранен в народната памет, и Свети Георги Победоносец.[9]

Свързаност с други археологически обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Между 12 юли до 15 октомври 2013 г. на връх Кози грамади в Същинска средна гора са проведени археологически проучвания от екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов на тракийско светилище, част от античен групов паметник от национално значение обхващащ площ от 61 дка.

На площ от 10 дка в най-високата част върха научната експедиция разкрива основите на съществувало светилище чието най-ранно функциониране започва през Ранно желязната епоха синхронно със скалното светилище на близко разположения връх Сборови грамади. Хронологически вероятно с известна приемственост следват ритуални структури от V в. пр. Хр. Стената в южния сектор на върха е играела ролята на периболос на свещеното пространство (теменоса). Според доц. Христов датирането на материали от пред Елинистическата епоха допълват съществуващият хиатус в усвояването на целия връх Кози грамади (владетелска резиденция в югоизточния скат на върха е построена около средата на IV в. пр. Хр).

През втората половина на III в. пр. Хр. на Кози грамади е функционирало открито скално светилище посветено на боговете Зевс и Хера. Християнски храм от края на IV и началото на V в. бележи финалния етап на развитие на култово място.

Връзката между обектите в района на връх Кози грамади и тези, разположени в землището на Старосел, са паметниците локализирани в местността Брезина поляна и тези, разположени около туристически комплекс Бяло камъне. Така например вече е доказано наличието на пътна връзка между подмогилните храмове и гробници от двете страни на Стара река, скалните светилища на Каменица и Марков камък със светилище и резиденцията на връх Кози грамади. Синхронното функциониране на повечето монументални паметници (подмогилни храмове и представителна постройка във владетелската резиденция на връх Кози грамади) е предпоставка да включим археологическите обекти на връх Кози грамади към големия селищен микрорайон разположен между река Красновска и Кошовица.[10]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Национален исторически музей – София, Известия, том ХХVI, 2014; Наблюдения в рамките на археологическа експедеция „Кози грамади – 2013“ с ръководител доц. д-р Иван Христов – финансирана от Министерство на културата.
  2. ↑ 2Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999, стр.141
  3. ↑ T. Derks. Gods, Temples and Ritual Practices. The Transformation of Religious Ideas and Values in Roman Gaul. Amsterdam, Amsterdam University Press, 1998. стр.133.
  4. ↑ Христов, Ив. Поселищна система в древността по южните склонове на Същинска Средна гора (землище на селата Кръстевич, Красново, Старосел, Мътеница и Елешница – Община Хисаря) – Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-I в. пр. Хр., том 2, София 2012, стр.136 – 137
  5. ↑ Ханджийска 2007: В. Ханджийска, „Традиции и тенденции в производството на керамика на ръка в днешна Югоизточна България през VI–I в. пр. Хр.“ – Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор. София, 2007, стр. 23
  6. ↑ ."Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр. том 1", София 2011; Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр том 2, София 2012.
  7. ↑ Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.115 – 134.
  8. ↑ „Извори за старата история и география на Тракия и Македония“. София, 1949, стр. 368
  9. ↑ Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.
  10. ↑ Христов Ив., Вен. Ханджийска-Янкулова. Скално светилище на връх Сборови грамади – Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр., том 1, София 2011,
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алексица&oldid=9928318“.