Направо към съдържанието

Алексей Березуцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алексей Березутски)
Алексей Березуцки
Лична информация
Роден
Алексей Владимирович Березуцки
20 юни 1982 г. (41 г.)
Ръст190 см
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1999 – 2001
2001
2001 – 2018
Общо
Торпедо-ЗИЛ
Черноморец Новороссийск *
ЦСКА Москва
2
14
341
357
(0)
(1)
(8)
(9)
Национален отбор
2003 – 2016 Русия58(0)
Треньор
2018 – 2019
2021
2021 – 2022
Витес (помощник)
ЦСКА Москва (помощник)
ЦСКА Москва
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Алексей Березуцки в Общомедия

Алексей Владимирович Березуцки е бивш руски футболист, играещ като защитник.

Най-известен като футболист на ЦСКА Москва, където дълги години играе с брат си Василий. Той е заслужил майстор на спорта от 2005 година. От 2003 до 2017 г. играе за националния тим на Русия, като има 58 мача.

ариера[редактиране | редактиране на кода]

Като юноша Алексей тренира с брат си Василий в школата „Смена“. По-късно близнаците отиват в Торпедо (Москва). Двамата започват футболната си кариера в Торпедо-ЗИЛ в 1 лига. Алексей не успява да се наложи и изиграва само 2 мача. В началото на 2001 отива под наем в Черноморец Новороссийск. Само след половин сезон там, Алексей е закупен от ПФК ЦСКА Москва. В началото на следващата година към отбора се присъединява и брат му. Льоша е налаган първоначално като централен защитник, но постепенно е изтеглен на левия фланг на отбраната. На 7 юли 2002 дебютира за олимпийския отбор на Русия в мач срещу Ирландия, а в началото на 2003 – и за мъжкият. През май 2005 вкарва гол на финала на купата на УЕФА срещу Спортинг Лисабон, а „армейците“ печелят с 3:1. Освен купата на УЕФА, Алексей става шампион на Русия през 2003, 2005 и 2006. В началото на 2008 г. за кратко е капитан на националния отбор. Участва на Евро 2008, но не записва мачове поради контузия. С идването на Зико начело на ЦСКА Москва, Алексей губи титулярното си място остава на резервната скамейка, но при Хуанде Рамос отново е титуляр в отбора. Алексей започва сезон 2011/12 като резерва, но в мача срещу ФК Рубин Казан започва като титуляр и се включва убедително. След травмата на Георгий Щенников отново е първи избор в състава и успява да си върне мястото в отбора на Русия. Играе във всичките 3 мача на Евро 2012, но Русия отпада още в груповата фаза. През сезон 2012/13 Алексей почти не играе, записвайки едва 5 мача в първенството. Той печели шампионската титла, купата и суперкупата на Русия. На 6 декември 2013 г. изиграва своя мач номер 400 за ЦСКА във всички турнири.[1]

През сезон 2015/16 си връща титулярното място поради контузиите на брат си Василий и е използван като централен защитник. В края на сезона ЦСКА печели титлата на Русия, а Алексей е избран за най-добър играч на „армейците“ през сезона.[2] През май 2016 г. е повикан в състава на руския национален отбор за Евро 2016. През сезон 2016/17 започва по-често да се появява в състава в схема с трима централни защитници и изиграва 18 мача в РФПЛ.

Слага край на кариерата си след края на сезон 2017/18, заедно с брат си Василий и Сергей Игнашевич.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2018/19 братята Берецузки са помощник-треньори на Леонид Слуцкий в нидерландския Витес. Алексей се завръща в ЦСКА Москва през 2020 г., когато става съветник на генералния директор. Впоследствие става част от треньорския щаб на Ивица Олич. През сезон 2021/22 заменя Олич като старши треньор на „армейците“. Тимът заздравява представянето си в защита, но младите футболисти не прогресират, отборът не играе атакуващ футбол. Въпреки известно засилване на формата в началото на втория полусезон, ЦСКА завършва едва на пето място. След края на кампанията Березуцки подава оставка.

Статистика в ЦСКА[редактиране | редактиране на кода]

Състезание Мачове Голове ЖК КК
Руска Премиер Лига 275 5 29 1
Купа на Русия 38 0 4 0
Суперкупа на Русия 7 0 2 1
Евротурнири 80 3 9 0
Общо 400 8 44 2

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Русия – 2003, 2005, 2006, 2012/13, 2013/14, 2015/16
  • Носител на Купата на Русия – 2001/02, 2004/2005, 2005/2006, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/13
  • Носител на Суперкупата на Русия – 2004, 2006, 2007, 2009, 2013, 2014
  • Носител на Купата на УЕФА – 2004/05
  • В списък „33 най-добри“ – номер 1 (2005, 2006, 2007), номер 2 (2004, 2008), номер 3 (2010)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]