Направо към съдържанието

Александър Ценович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Ценович
български офицер
Роден
Починал
Попина, Румъния

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“ (1918)
Военна служба
Званиекапитан

Александър Николов Ценович е ротмистър от 9-и конен полк на Българската армия през Първата световна война, загинал при кавалерийска атака на 5 септември 1916 при село Попина в Добруджа[1].

Александър Ценович е роден в Букурещ, Кралство Румъния на 30 август 1878. По заръка на баща си, почти незнаещ български език, през август 1895 Ценович пристига в Княжество България, за да постъпи във Военното училище в София. След производството му в първи офицерски чин подпоручик е изпратен да служи в конницата. Тъй като знае няколко чужди езика, Ценович е назначен в Лейбгвардейския ескадрон в София, а след това в 3-ти конен полк в Пловдив. През Балканската война (1912-1913) е ротмистър в 5-и конен полк. Отличава се в боевете срещу турците и е награден с първи орден „За храброст“, IV ст., 2 клас. Когато българските войски влизат в Солун, е тежко ранен, но оцелява. През март 1913 г. Ценович е назначен за командир на допълващия екадрон на 1-ви конен полк. В него служи до ноември 1913, когато заминава на курс в кавалерийската школа. Завършва я и е назначен за командир на 4-ти ескадрон на 9-и конен полк и с него се включва във войната срещу Румъния.

В боят при село Попина на брега на Дунав 4-ти ескадрон начело с командира си Александър Ценович се хвърля в стремителна атака срещу окопал се противник. Дръзката атака не успява да завладее позицията, но в крайна сметка румънците отстъпват. Според изследователя на живота му Янко Гочев, подвигът на Ценович произвежда силно впечатление на съвременниците му, като е описан в мемоарите на генерал Стефан Тошев.

Ромистър Александър Ценович е посмъртно произведен в чин майор и е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 1 кл. за бойни отличия и заслуги във войната (1918). Днес силистренското село Ценович носи неговото име.

  1. radomirdnes.com, архив на оригинала от 15 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181215022146/http://radomirdnes.com/?p=35426, посетен на 14 декември 2018