Направо към съдържанието

Александър Скляр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Скляр
съветски и руски музикант
Роден
7 март 1958 г. (66 г.)

Учил вМосковски държавен институт по международни отношения
Активен периодот 1979 г.
Наградизаслужил артист на Руската Федерация

Уебсайтwww.afsklyar.ru
Александър Скляр в Общомедия

Александър Феликсович Скляр (роден на 7 март 1958 г.) е руски рок музикант, радиоводещ, актьор и писател. Скляр, който през 80-те и началото на 90-те години на XX век е фронтмен на популярната пънкметъл група Va-bank, по-късно се мести в традиционната територия на руския певец и текстописец, покривайки широк стилов спектър, подобно на Александър Вертински, Владимир Висоцки, Леонид Утьосов, Марк Бернес).[1][2]

Скляр е роден в Москва в семейството на Феликс Сидорович, физик, и съпругата му – журналистката Ирина Викторовна, бивш втори редактор на списание „Работница“. През 1985 г. Скляр завършва престижния Московски държавен институт за международни отношения и се присъединява към съветското посолство в Северна Корея като второстепенен служител. След завръщането си по-късно тази година той става член на групата „Центр“, предвождана от Василий Шумов (с когото свири през 1979 г. като китарист в 777, първото въплъщение на групата) и участва в записа на „Признаки на живот“ LP.[2]

През 1991 г. Скляр дебютира като детски писател с книгата „Петрович и Потапум във вълшебния лабиринт“, чийто съавтор е Роман Канушкин. Същата година стартира своя собствена рок радио поредица „Научете се да плувате“ по Радио MAXIMUM (по-късно се появява отново на Station-2000). През 1995 г. създава дуета „Боцман и бродяга“ с Гарик Сукачов от известната „Бригада С“. През 1998 г. Скляр излиза соло с албума „По направление к танго“, започвайки да експериментира с различни ретро стилове на популярната руска музика. През периода 2001 – 2009 г. Скляр се появява в седем руски игрални филма и се пробва като диктор и водещ на телевизионни филми и музикални програми на TV3 и TV Kultura.[2]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2015 г. в интернет се появява видео с песен, записана в подкрепа на руските сепаратисти във войната в Източна Украйна. В него участват Александър Ф. Скляр, както и Иван Охлобистин и Гарик Сукачов.[3]

През април и май 2022 г. Скляр участва в поредица от концерти, организирани в подкрепа на руското нахлуване в Украйна през 2022 г.[4]

През януари 2023 г. Украйна му налага санкции за насърчаване на Русия по време на инвазията.[5]

Заглавие От
Ва-Банкъ 1988
Жизнь на колесах 1989
Выпей за меня 1991
На кухне 1993
Так nado!! 1994
Живое 1995
Домой!! 1997
Нижняя тундра 1998

Солова дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Заглавие От
По направлению к танго 1998
Ведьмы и стервы 2002
ДендиДиана 2004
Город Х 2007
Песни моряков 2008
Songs of Seamen 2 2010
Вася-Совесть 2011
Русское солнце 2012
Слово и дело 2013
  1. Александр Скляр // peoples.ru. Посетен на 7 ноември 2024.
  2. а б в Alexander Felixovich Sklyar // rusactors.ru. Посетен на 7 ноември 2024.
  3. Охлобистін і Сукачов пропіарилися на «сатанинських обстрілах» Донецька. ВІДЕО // tabloid.pravda.com.ua. Посетен на 7 ноември 2024.
  4. Гастроли патриотов. Как кремлевские эксперты и шоу-бизнес зарабатывают на концертах "Za Россию" // bbc.com. Посетен на 7 ноември 2024.
  5. ALONG THE SANCTIONED PERSONS SKLYAR Alexander Feliksovich // sanctions.nazk.gov.ua. Архивиран от оригинала на 2023-05-21. Посетен на 7 ноември 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander F. Sklyar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​