Александър Мутафов
| Александър Мутафов | |
| български художник, един от първите български маринисти | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1957 г.
|
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в Торино Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| Учители | проф. Джакомо Гросо проф. Лео фон Льофц |
| Направление | живопис |
| Известни творби | „Орфей“, „Рибар“ |
| Награди | сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. Народен художник (1952) |
| Семейство | |
| Баща | Нако Мутафов |
| Братя/сестри | Васил Мутафов |
Александър Наков Мутафов е български художник, един от първите български маринисти.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20. век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.[2]
Между 1899 и 1902 г. Мутафов следва в художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 г. професор по практическа и конструктивна перспектива.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.[3] По време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които днес са притежание на Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.[2]
През следващото десетилетие Мутафов окончателно ориентира творческите си търсения към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите, и така е един от първите български маринисти. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[4] За изкуството си Мутафов казва:[5]
| „ | Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна. | “ |
Работи основно с маслени бои, акварел и пастел, оставя къщо офорти и ескизи. Придържа се към реализма в рисунъка. Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934), „Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943).[1]
Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.[1]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.[5]
През 1939 година на същото изложение печели златен медал с картината „Голямата вълна“
Удостоен е със званието Народен художник (1952), а две години по-късно е награден с орден „Червено знаме на труда“.[1]
Колекции
[редактиране | редактиране на кода]
Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща музей.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Атанас Божков, Александър Мутафов. София: Български художник, 1954
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987.
- ↑ а б „Морето и войната с очите на художника“ (разказ за живота на А. Мутафов), Генка Явашчева, в-к „Българска армия“, бр. 6, 2008 (мъртъв линк).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 474.
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
- ↑ а б „Варна – спомени с четка и обектив“ за изложбата на Александър Мутафов и Райко Жеков, Варна, 2005 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Мутафов в Artprice.bg
- Картини на А. Мутафов: 3 картини Архив на оригинала от 2016-06-14 в Wayback Machine., „В залива“, „Морски пейзаж“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
|
