Александър Казанцев

Александър Казанцев
руски писател фантаст и учен
Роден	2 септември 1906 г. Акмолинск, Руска империя
Починал	13 септември 2002 г. Переделкино, Русия
Погребан	Введенско гробище, Русия
Националност	Русия
Работил	писател
Литература
Жанрове	научна фантастика
Уебсайт	akazantsev.ru/main.html Страница в IMDb

Александър Петрович Каза̀нцев (на руски: Александр Петрович Казанцев) е руски съветски писател фантаст, уфолог, шахматен композитор и съдия по шахматна композиция.

Участва във Великата отечествена война на СССР против Нацистка Германия. Демобилизиран е със звание полковник през 1945 г.

Казанцев умира в своя дом в Переделкино, Русия на 13 септември 2002 г. Погребан е във Введенското гробище в Москва.

Уфологични теми

Изследвал е статуетките дого от остров Хоншу и Великия марсиански бог от Жабарен, Тасили.

Според него дого са изображения на космонавти от други планети, също и „Бога“. Счита, че каменните кълба в Коста Рика са паметници на посещение на извънземни, с чийто разум нашият не може да се мери. Смята ги за проекция на звездно небе, която трябвало да напомня на земляните за „боговете“. Заедно с приятеля си Ерих фон Деникен, той поддържа теза за маите, която гласи, че вслед разпадането на планетата Х (позната също като Фаетон), жителите ѝ тръгнали да търсят място за живот. След време го намерили на нашата планета. Били посрещнати като богове и заживели тук. Те стават високоразвита цивилизация, по-късно позната като маи.

Избрана библиография

• „Горящият остров“, 1935
• „Арктически мост“, 1946
• „Полярна мечта“, 1956
• „Внуците на Марс“, 1963
• „Ледовете се завръщат“, 1964
• „Подводно слънце“, 1970
• „По-силни от времето“, 1973
• „Фаетон“, 1974
• „Куполът на недеждата“, 1980
• „Пунктир на спомените“, 1981

Външни препратки

((ru)) Творби на Александър Казанцев в lib.ru