Александър Балтаджиев
Александър Балтаджиев | |
български офицер | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | от 1881 |
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 1-ви арт. полк Русенски арсенал Артилерийско отделение |
Битки/войни | Сръбско-българска война |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
Александър Атанасов Балтаджиев е български офицер (подполковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Балтаджиев е роден на 10 март 1856 г. в Свищов. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец от 10-а опълченска дружина и участва в боевете при връх Малък Бедек. Награден е с орден „За храброст“ и произведен в чин унтерофицер. През 1879 постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, което завършва през 1881[1], след което служи в артилерията.
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Балтаджиев командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк и се сражава на левия фланг на Сливнишката позиция. Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.[2]
След края на войната взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), заради което е уволнен от войската. По-късно е възстановен и служи в 9-и артилерийски полк.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (8 септември 1881)
- Поручик (30 август 1884)
- Капитан (30 август 1886)
- Майор (1895)
- Подполковник (2 май 1902)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“