Александрос Росиос
| Александрос Росиос Αλέξανδρος Ρόσιος | |
| гръцки революционер | |
 От ляво надясно: Йоргос Аргиракос, Димитрис Зигурас – Палеологос, Александрос Росиос – Ипсилантис, Илияс Рунис – Барбалиас | |
| Роден |
1917 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунски университет |
| Партия | Общогръцко социалистическо движение |
Александрос Росиос (на гръцки: Αλέξανδρος Ρόσιος) е гръцки революционер, деец на ЕЛАС, генерал-майор от Демократичната армия на Гърция, политик от Общогръцкото социалистическо движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александрос Росиос е роден в 1917 година в западномакедонския град Сятища. Баща му Николаос е учител. Учи литература. По време на Итало-гръцката война от 1940 г. служи в гръцката армия във фронтова част като втори лейтенант резервист.
През януари 1942 година Росиос се присъединява към съпротивата като член на ЕАМ и ЕЛАС. Става известен капитан Ипсилантис (Υψηλάντης). Оглавява групата дивизии за Македония. През тези години влиза в Комунистическата партия на Гърция. След Споразумението от Варкиза, Росиос е преследван от английските войски, жандармерията и десните парамилитарни групировки. В Сятища е направена блокада за арестуването му, но той успява да избяга.[1] Остава нелегален до сформирането на ДАГ. Играе централна роля в избухналата Гражданска война и достига до чин генерал-майор.
След разгрома на ДАГ и преминаването на бунтовниците в страните от така наречения реален социализъм, става водещ член на Комунистическата партия, един от лидерите на партийната организация на в Ташкент, СССР. Първоначално е поддръжник на Никос Захариадис в конфликта му с Маркос Вафиадис, Мицос Парцалидис, Левтерис Апостолу и Хриса Хадзивасилиу.[2] Но по-късно се превръща в един от най-фанатичните противници на Захариадис, който след конфликти в партийната организация в Ташкент, го обвинява във фракционизъм и иска изключването му от партията.[3] Росиос иска главата на Захариадис.[4] След оттеглянето на Захариадис, Росиос характеризира политиката му като вражеска, антинационална и предателска.[5] Въпреки това, по-късно той влиза в нови сблъсъци с новото ръководство на Комунистическата партия на Костас Колиянис и се присъединява към новата вътрешна опозиция на Вафиадис.[6] Като следствие Росиос е изключен от Комунистическата партия и по-късно е заточен в северната част на Казахстан като дисидент.
В 1976 година Росиос иска амнистия от правителството на Караманлис.[7] След завръщането си се присъединява към Общогръцкото социалистическо движение, като е член на Централния комитет и Изпълнителния комитет. При управлението на Андреас Папандреу е областен управител в Месолонги. Умира в Атина в 2005 година.[8][9]
Името му носи улица в Сятища.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Κωστής Παπακόγκος, Καπετάν Μάρκος, Τόμος Ά, Εκδόσεις Παπαζήση, σελ.61-69
- ↑ 3η Συνδιάσκεψη του ΚΚΕ 10-14/10/1950, Εκδόσεις Γλάρος, σελ. 179-184
- ↑ Οι Σχέσεις ΚΚΕ και ΚΚ Σοβιετικής Ένωσης στο Διάστημα 1953-1977, σελ.95
- ↑ Αχιλλέας Παπαιωάννου, Η Απαγορευμένη Εικόνα, Διώκτες και ιεροκτόνοι του Νίκου Ζαχαριάδη, Φιλίστωρ
- ↑ Υπόθεση Ζαχαριάδη, Καταδίκη και αποκατάσταση του κομμουνιστή ηγέτη, Φιλίστωρ, σελ. 77-82
- ↑ Σχέσεις ΚΚΕ ΚΚΣΕ, σελ. 193
- ↑ ΑΥΤΟΙ ΠΟΥ ΦΕΥΓΟΥΝ: Ο ΣΙΑΤΙΣΤΙΝΟΣ ΑΛΕΚΟΣ ΝΙΚ. ΡΟΣΙΟΣ Ή ΚΑΠΕΤΑΝ ΥΨΗΛΑΝΤΗΣ
- ↑ In Memoriam: Αλέξης Ρόσιος (1917-2005) - Υψηλάντης
- ↑ Έφυγε για πάντα ο Αλέξης Ρόσιος - Υψηλάντης[неработеща препратка]
- ↑ Αλέκου Ρόσιου-Υψηλάντη // Siatista.gr. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 22 септември 2016.
