Академичен оркестър „Андреев“

Академичен оркестър „Андреев“
Государственный академический русский оркестр имени В. В. Андреева
	Академичен оркестър „Андреев“ Государственный академический русский оркестр имени В. В. Андреева
Информация
От	Русия
Стил	Руска народна музика
Уебсайт	www.andreyev-orchestra.ru
	Академичен оркестър „Андреев“ в Общомедия

Руският оркестър на В. В. Андреев е първият оркестър за руски народни инструменти в историята на Русия, основан от реформатора на руската народна музикална култура, патриотичен музикант.^[1] Василий Василиевич Андреев. В момента се нарича Государственный академический русский оркестр имени В. В. Андреева.

1888 – 1918

Първият етап от 1888 до 1918 г. се нарича „Андреевски“, през който неговият основател е ръководител на оркестъра. Това е времето на формирането, утвърждаването на оркестъра като самостоятелна и пълноценна музикална група, значимо явление в руската музикална култура.

В началото на своето развитие оркестърът на В. В. Андреев е „Кръг на любителите на свиренето на балалайки“. Съставът на кръга по време на първото му изпълнение: Ф. Ренике, А. Паригорин, А. Волков, Н. Стибер, А. Елман (пианист), В. Андреев, Д. Федоров, А. Соловьов, В. Панченко.

Групата на В. В. Андреев започва да се нарича „Велик руски оркестър“ през есента на 1896 г. и тогава се състои от 14 музиканти.


Изпълнители в оркестъра
Инструмент	Изпълнители
Балалайка дискант	Н. В. Чороков.
Балалайка прима	В. В. Андреев, В. А. Лидин, В. Б. Ленгрен.
Балалайка втора	Н. П. Фомин, Н. М. Вартоломей.
Балалайка виола	А. В. Паригорин.
Балалайка бас	А. С. Шевелев, В. А. Веселаго.
Балалайка контрабас	В. T. Насонов, А. С. Мартинов.
Гусли щипкови	Н. И. Привалов.
Домра дискант	Д. М. Пыжов.
Домра алт	P. P. Каркин (истинско име Каркиянен).^[2]

Първият публичен концерт на кръга се състои на 20 март 1888 г. в залата на Градското кредитно дружество, а концертът на обновения кръг – Великият руски оркестър – в залата на Благородното събрание (днес Санкт Петербургска филхармония) на 11 януари 1897 г.

Значително събитие от този период е концертът на 2 април 1913 г. в Мариинския театър, изнесен от оркестъра по случай 25-годишнината му. На него присъстват много високопоставени гости, сред които депутати от Държавната дума, както и самият император Николай II със семейството си. Ето как неговият приятел и колега Фьодор Шаляпин се обръща към В. В. Андреев след този концерт:

„

Уважаеми Василий Василиевич! Вие стоплихте осиротяла балалайка към вашето добро, топло сърце. От вашите грижи, любов, тя израсна в прекрасна руска красавица, която покори целия свят с красотата си.

“

В. В. Андреев получава чин съдебен съветник. Година по-късно, от март 1914 г., оркестърът става „Императорски великоруски оркестър“, а В. В. Андреев носи званието „Солист на Негово Императорско Величество“.

1918 – 1941

Вторият етап започва след смъртта на В. В. Андреев през 1918 г. и продължава до началото на Великата отечествена война. Най-голямото постижение на този период е работата на оркестъра в Ленинградската филхармония.

1941 – 1980

Третият етап обхваща съществуването на оркестъра през военните и следвоенните години. Има по-нататъшно творческо израстване на колектива, сътрудничеството му с изключителни солисти и диригенти, ленинградски композитори.

Източници

↑ Коннов А. П., Преображенский Г. Н. Оркестр имени В. В. Андреева. Ленинград, Музыка, 1987. с. 5, 159.
↑ Примечание к письму (24) О.У. Смоленского В.В. Андрееву от 9 декабря 1902 года // В.В. Андреев. Материалы и документы / Сост. Б.Б. Грановского. – Москва.: Музыка, 1986. – С. 322. – 351 с.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Русский оркестр В. В. Андреева“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Коннов А. П., Преображенский Г. Н. Оркестр имени В. В. Андреева. Ленинград, Музыка, 1987. с. 5, 159.

[2] Примечание к письму (24) О.У. Смоленского В.В. Андрееву от 9 декабря 1902 года // В.В. Андреев. Материалы и документы / Сост. Б.Б. Грановского. – Москва.: Музыка, 1986. – С. 322. – 351 с.

[1]

[2]