Азиз Таш
| Азиз Таш | |
| български поет и преводач | |
| Роден |
7 декември 1973 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Истанбулски университет |
| Работил | преводач, университетски преподавател |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе |
Азиз Назми Шакир – Таш е български поет и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 декември 1973 г. в Смолян. През 1992 г. завършва езикова гимназия „Иван Вазов“ в родния си град със специалност учител по английски език. Следва Арабистика и Турски език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992–1997). В периода 1999–2004 г. е докторант по история на науките в Истанбулския университет. От 2001 г. е преподавател по арабски език във Факултета по изкуство и социални науки на Университета „Сабанджъ“ в Истанбул.[1]
В Истанбулския университет защитава дисертация по история на тема „Формиране на османската културна и научна среда в Одрин и околностите му“ (2010).[2]
Публикувал е стихове и проза на български и турски език, а също и преводи от арабски, турски, английски и руски език във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Култура“, „Сега“, „Заман“; списанията „Ах, Мария“, „Везни“, „Пламък“, „Юмит“, „Мост“, „Родна реч“, „Понеделник“, „0. Па“ и алманасите „Мисъл“, „Проглед“, „Пролог“, „Поетичен салон“.[1]
Написаните по време на следването му в специалност „Арабистика“ на СУ стихове и разкази биват отпечатани (през 2004 и 2008 г. от издателство „Стигмати“) в двойно книжно тяло, носещо заглавията „На 22“ и „Апокриф за дъжд“. Следва стихосбирката „Небе на 33“ (2007 г., издание на „Жанет 45“), която е канен да представи на знакови места като Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър „Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд“ и кулата „Манара“ в Куала Лумпур.[3]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 2001: Субсидия на Европейската фондация за култура – Амстердам, в рамките на програма за преводи от балкански на балкански езици „In Transitum“ за проекта „Антология на модерната турска поезия“[1]
- 2007: Грант на Държавния департамент на САЩ за участие в „Международната писателска програма“ (International Writing Program) към Университета на Айова.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- „Повод за небе“, 1993
- „На 22. Апокриф за дъжд“, София: Стигмати, 2004, 82 с. ISBN 978-954-336-075-8
- „Небе на 33“, Пловдив: Жанет 45, 2007, 122 с. ISBN 978-954-491-324-3
- „От Адрианопол до Одрин“, 2007
- „Околосветска обиколка на липсата“, Пловдив: Жанет 45, 2016, 92 с. ISBN 978-619-186-276-4
- „Аварийна лента на душата“, София: Аквариус, 2023, 76 с. ISBN 978-954-869-289-2
- Преводи
- Кемал Йозер, „Насрещен вятър — İki Yönlü Rüzgâr“, поезия (1999, Издателство „Орфей“, превод от турски, билингва)
- „На среща със сбогуването“, антология на съвременната палестинска поезия (1999, Издателство „Български писател“, София, превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
- Вера Мутафчиева, „Osmanlı’da Bir Papaz – Günahkar Sofroni’nin Çileli Hayat Hikayesi 1739–1813“ (съдържа „Житие и страдание на грешния Софроний“ и избрано от „Книга за Софроний“, 2003, Издателство „Китап“, Истанбул, превод на турски език)
- „Антология на кувейтската литература“ (2003, превод от арабски език съвместно с Веселина Райжекова и Мая Ценова)
- Халед Даруиш, „88“ (превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
- Петър Мутафчиев, „Книга за Българите“ / „Bulgarlara ve Bizans’a Dair Bir Kitap“ (2006, Издателство „Жанет - 45“, Пловдив, превод на турски език)
- Махмуд Даруиш, „След тебе няма „след“. Антология. С., „Български писател“, 2009 (превод от арабски език съвместно с Мая Ценова)
- Аслъ Ердоган, „В безмълвието на живота“ (поетическа проза), (2010, Изд. Парадокс, София, 2010, превод от турски език)
- Мурат Гюлсой, „Седмица на милосърдието в Истанбул“, роман (2013, Изд. Парадокс, София, превод от турски език)[4]
- Мурат Гюлсой, „В името на Отца и Сина и Светия роман“, роман (2016, Изд. Парадокс, София, превод от турски език съвмество със Сибел Мустафа)
- Ахмед Хилми Филибелията, „Дълбините на въображението. Приказки от един суфи“ (2020, Изд. Парадокс, София, превод от турски език) ISBN 978-954-553-354-9[5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г „Азиз Назми Шакир (Азиз Таш)“, сайт на Съюза на преводачите в България.
- ↑ „Азиз Назми Шакир“ Архив на оригинала от 2021-02-03 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ Биографична справка за Азиз Шакир-Таш, „Кадър 25“, 2 март 2019.
- ↑ Марин Бодаков, Ходене по буквите, отзив във в-к „Култура“, бр. 19 (2990), 24 май 2013.
- ↑ Петя Хайнрих, „За българското издание на романа „Дълбините на въображението“ от Ахмед Хилми Филибелията“, рец. във в-к „Литературен вестник“, бр. 9, 2021.
- ↑ Йордан Ефтимов, За „Дълбините на въображението“, видеорецензия в „Booklover“, YouTube, 3 февруари 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Личен сайт на Азиз Таш Архив на оригинала от 2021-02-03 в Wayback Machine.
- Азиз Таш в Открита литература Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine.
- Азиз Таш в Литературен свят
- Стихове от Азиз Шакир-Таш, сп. „Жената днес“, 26 юни 2016
- Стихове от Азиз Шакир-Таш, сп. „Диаскоп комикс“, 2 март 2016
- Стихове от Азиз Шакир-Таш, „Кадър 25“, 2019
- Поети в кадър - Азиз Таш в
- Тайният дневник на Дядо Шакир Архив на оригинала от 2023-05-01 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 2 юни 2003
- Азиз Таш: Разстоянието между молитвата и жертвата зависи от нас самите, интервю на Лияна Фероли, в-к „Психо“
|
