Адулар
| Адулар | |
| Лунен камък | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | фелдшпат |
| Формула (повтаряща се единица) | KAlSi3O8 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяла |
| Плътност | 2,56 – 2,62 g/cm³ |
Адулар е минерал от групата на силикатите и подгрупата на алкалните фелдшпати, нискотемпературна разновидност на ортоклаза.[1] Той е един от няколкото минерала, наричан у нас още Лунен камък и Вълче око. Получава името си през 1780 г. от италианския естественик Ерменегилдо Пини по находището в планинския масив Адула в Швейцария. IMA статус – Pre-IMA.[2]
Химичната му формула е KAlSi3O8. Твърдостта му по скалата на Моос е 6. Кристалната му система е моноклинна, по-рядко триклинна, със субмикроскопични сраствания. Понякога е опалесциращ, поради което се използва като ювелирна суровина.[3] Луминесценцията е синкава.
Среща се на много места по света, често в комбинация с ортоклаз. Различаването им е трудно, тъй като структурното им състояние е почти еднакво. В България има находища в община Маджарово – Брусевци, община Ивайловград – Розино, община Кърджали – Стремци, заедно със златните депозити в мините „Хан Крум“ и „Купел“ край Крумовград, община Батак – Нова махала, Панагюрище – мините Асарел и Медет и на други места.[2]
Разновидностите на адулара са два – бариев адулар, съобщен първоначално от мината Исагосава на остров Хоншу, Япония и валенсианит, първоначално описан от мината Валенсиана в Мексико.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Адулара се използва в бижутерията от хилядолетия. Римляните са се възхищавали на минерала, тъй като вярвали, че той произлиза от втвърдени лъчи на Луната. Римляните и гърците са свързвали адулара със своите лунни божества. Името Лунен камък произлиза от визуалния ефект – блясък или шилер (адуларесценция), причинен от дифракцията на светлината в микроструктурата, състояща се от правилно разтворими слоеве на различни алкални фелдшпати (ортоклаз или богат на натрий плагиоклаз).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Ортоклаз Orthoclase // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 458- 460.
- ↑ а б в ((en)) Mineral Information, Data and Localities/Adularia
- ↑ Минералогия, Иван Костов, изд. „Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2, стр.355
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 365.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 6, 193.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- лунен камък // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 3 май 2024.